Производството по чл. 33 и сл. от ЗВАС e образувано по касационна жалба на „Б. Б.” АД, против Решение № 772/2005 г., постановено по адм. д. № 1358/2004 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Иска се отмяна на решението, като постановено в противоречие с материалния закон.

Ответната страна, ТДД – Пазарджик (сега ТД на НАП – гр. П.) оспорва жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото и провери правилността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е упражнил контрол за законосъобразност на съобщение за данъчно задължение № 1306/2002 г. на ДП – гр. П., потвърдено с Решение № 3/ 2002 г. на Директора на ТДД – гр. П., с което на „Бял бор” АД е определена такса битови отпадъци в размер на 2827,64 лева. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е осъдил дружеството да заплати на ТДД – гр. П. сумата от 210 лева, представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Установено е по делото, че за недвижим нежилищен имот с кадастрален № 054009, находящ се в м. Св.Спас в землището на гр. Б., целият с площ 80,664 дка, жалбоподателят е подал декларация по чл. 65 от ЗМДТ от 01.11.2001 г., като е посочил, че за 2002 г. ще ползва 6 броя кофи месечно. Със съобщение за данъчно задължение № 1306/21.03.2002 г. на ДП – гр. П., потвърдено с Решение № 3/04.06.2002 г. на Директора на ТДД – гр. П. за имота е определена такса битови отпадъци в размер на 2827,64 лева. Съдът е приел, че размерът на таксата е определен от...