Производството е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС във връзка с чл. 131-132 ДПК отм. и § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Я.В.Н." ООД - гр. С., чрез процесуалния му представител – адв. Н. Г., против решение № 202 от 27.06.2005 г., постановено по адм. дело № 3973 от 2004 г. на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 07-137 от 21.06.2004 г. на ТДД - гр. С., потвърден с решение № 1812 от 23.09.2004 г. на директора на РДД - гр. С..

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Поддържа, че с решението съдът недопустимо е потвърдил данъчния ревизионен акт на друго правно основание, като е приел, че не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС, и се позовава на чл. 6 ЗДДС, чл. 7 ЗСч и чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Излага съображения и за това, че данъкът е начислен от прекия доставчик по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, като тези доказателства не са били съобразени от СГС, който не е спазил и указанията, дадени в ТР № 5 от 2004 г. на Върховния административен съд. Подробни съображения, обосноваващи тези оплаквания, развива в касационната жалба и моли съда да отмени решението и да се произнесе по същество, като отмени обжалвания ДРА.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. С., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи, изложени в съдебно заседание.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема следното:

С обжалваното решение съставът на СГС в производството по чл. 121 и сл. от ДПК отм. е отхвърлил жалбата на касатора против ДРА № 07-137 от 21.06.2004 г. на ТДД - гр. С., потвърден с решение № 1812 от 23.09.2004 г. на директора на РДД - гр. С.. С обжалвания ДРА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер на 45 219,89 лв. и са начислени лихви 2383,18 лв. по фактури с доставчик "Ем Джи консулт" ЕООД. За да отхвърли жалбата против данъчния ревизионен акт, първоинстанционният състав на съда е приел, че на ревизирания субект правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури (31 броя), касаещи "извършване на услуги по договор", тъй като не са били налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 64 ЗДДС. Приел е, че по делото липсват доказателства за наличие на първото изискуемо условие, а именно доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 ЗДДС. За това се е позовал на констатациите на данъчните органи за липса на доказателства за реално изпълнение на услугата, а именно непредставяне на счетоводни документи за признаване и отчитане на приходи от продажба на услуги, конкретно записани счетоводни операции по с/ка 703, липса на доказателства за фактически осигурените от консултанта поръчки за изработка на метални изделия, както и счетоводни документи, от които да е видно, че клиентът е изплатил на възложителя цялата стойност на произведената продукция съгласно чл. 9 от представения договор, за да възникне за консултанта право на заплащане на 5% от стойността на тази продукция. Освен това съдът е приел, че липсват доказателства за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, тъй като прекият доставчик не е намерен на посочения адрес. И. е съображения за това, че за да се установи дали ДДС е начислен от доставчика при спазване изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, е било необходимо да се извърши проверка на цялото счетоводство, а не на отделни извадки от него. По отношение на довода за внасяне на данъка по ДДС-сметка е посочил, че за да е налице благоприятната разпоредба на чл. 65, ал. 8 ЗДДС, е необходимо ДДС да е внесен изцяло, и то в определен от закона срок, най-късно до края на данъчния период, за който получателят на доставката е упражнил правото си на данъчен кредит, а такива доказателства по делото не са били ангажирани. Съдът е изложил и това, че фактическите констатации в ДРА са изградени въз основа на доказателства, събрани по реда, предвиден в ДПК, поради което се ползват с презумпцията за вярност по чл. 108, ал. 8 ДПК. Данъчният субект не е опровергал тези констатации, като в производството по обжалване на ДРА не е представил никакви доказателства във връзка с начисляване на данъка. Предвид установените факти и обстоятелства по делото съдът е направил извода за неоснователност на жалбата и е отхвърлил същата.

Обжалваното решение е правилно, постановено е при изяснена фактическа обстановка в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводите на съда са направени въз основа на правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Установената при ревизията фактическа обстановка е възприета от съда и правилно е възпроизведена в мотивите на съдебното решение. Според фактическите констатации в ДРА правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания субект е отказано поради това, че не е установено дали ДДС е начислен от прекия доставчик "Ем Джи консулт" ЕООД в счетоводството му като задължение към бюджета. До този извод данъчните органи са достигнали поради това, че този доставчик не е бил намерен на декларирания данъчен адрес. Н.то на доставчика на данъчния адрес е възпрепятствало данъчните органи да установят дали ДДС е начислен в счетоводството му като задължение към бюджета. В производството по обжалване на ДРА по административен и съдебен ред ревизираният субект не е представил никакви доказателства, които да установяват начисляване на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Предвид наличието на фактически констатации в ДРА, че данъкът не е начислен в счетоводството на доставчиците, и в съответствие с презумпцията, установена в чл. 108, ал. 8 ДПК, за вярност на фактическите констатации в ДРА данъчният субект е следвало да докаже осъществяване на всички предпоставки за възникване на претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Това доказване не е осъществено и с назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е търсила доставчика на адреса (не е имало такава поставена задача) и не е извършила проверка на счетоводството, за което данъчните органи са констатирали, че не е водено редовно. Само чрез представяне на съответни заверени извлечения от вторични счетоводни документи и регистри на доставчика, в които са отразени записванията по счетоводна сметка 4532, не може да се направи извод за това, че счетоводството е водено редовно съобразно изискванията на чл. 81, ал. 1 ДПК. Последното от своя страна следва да бъде установено при проверка от вещо лице със съответната компетентност, извършена в счетоводството на доставчика на данъчния му адрес. От доказателствата по делото е видно, че експертизата е работила само по документите по делото и представената счетоводна документация, която не е цялото счетоводство. В съответствие с това правилен е изводът на съда, че не е установено начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, което е изискване за признаване право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС.

Освен това съставът на СГС подробно е обсъдил събраните при ревизията доказателства и тези в съдебно заседание и е посочил защо счита, че не са налице условията на чл. 63 и сл. от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, касаещи извършване на услуги, за които няма доказателства, че са реално извършени. Представените от касатора документи за износ на изделия също не са такова доказателства, тъй като те доказват извършения износ на стоките, но не и извършването на услугите по фактурите, които даже не са и уточнени по вид и кой договор касаят.

Оплакването на касатора, че съдът е потвърдил данъчния ревизионен акт на различно основание от посоченото в акта, е неоснователно. От констатациите към ДРА е видно, че правото на приспадане на данъчен кредит не се признава поради това, че данъкът не е начислен в счетоводството по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС, а регионалният данъчен директор е изложил и мотиви във връзка с чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 ЗДДС. В мотивите на съдебното решение ясно е посочено, че съдът приема за законосъобразни изводите на данъчните органи за това, че ДДС не е начислен от доставчика в счетоводството му като задължение към бюджета и не е изпълнено изискването съответно по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Следователно не е налице несъответствие в правното основание, прието от данъчните органи и от съда, за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е изложил съображения и относно липсата на доказателства за реалното изпълнение на услугите по процесните фактури, т. е. липсата на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, за което съществуват такива твърдения в ДРА и в решението на РДД. Тези съображения не противоречат на останалите мотиви на съда във връзка с липсата на една от предпоставките за възникване право на приспадане на данъчен кредит. Следва да се отбележи, че дори и съдът да беше променил правната квалификация на установените при ревизията факти, то не би било налице съществено нарушение на процесуални правила поради това, че в производството по обжалване на ДРА в съответствие с разпоредбите на чл. 129, ал. 3 и чл. 130, ал. 1 ДПК съдът може да откаже правото на приспадане на данъчен кредит на друго основание, различно от фактическото и/или правно основание в акта. В този смисъл са изричните указания в т. 4 от тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ОСС на Върховния административен съд.

По изложените съображения при постановяване на решението не са допуснати твърдяните от касатора съществени нарушения на процесуални правила и на материалния закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 202 от 27.06.2005 г., постановено по адм. дело № 3973 от 2004 г. на Софийския градски съд - административно отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ М. Ч. В.О.