Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Н. Д. от гр. К. срещу решение № 1184 от 23.05.2013 г., постановено от Административен съд-Пловдив по адм. д. № 714/2013 г. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу отказа на началника на Общинска служба „Земеделие” (ОСЗ)-гр. А., направен в писмо с изх. № ПО-05-791 от 13.11.2012 г.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Навеждат се доводи за допуснати нарушения съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в жалбата моли, да се отмени обжалваното решение като вместо него се постанови друго-по съществото на спора, с което се отмени отказа на началника на ОСЗ да извърши административните действия по установяване и отстраняване на допусната явна фактическа грешка по реда на чл. 18а, ал. 3 и 4 ППЗВСГЗГФ и чл. 18-23 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (КВС), като го задължи да предприеме необходимите действия по отстраняването й, относно КВС на с. М., ЕКАТТЕ 46989, община Л., Пловдивска област за имот кад. № 202001. Претендира присъждане и на направените разноски.

Ответната страна по касация – началникът на ОСЗ-Асеновград не взема становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. На първо място прокурорът сочи, че исканията, съдържащи се в касационната жалба са различни от направеното от съда уточнение на жалбата в протокола на съдебното заседание от 16.04.2013 г., според което жалбата е срещу отказа на началника на ОСЗ за издаването на акт по чл. 19, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за издаване на възлагателно писмо и възлагане на техническата служба за установяване на наличието на допусната техническа грешка. Прокурорът сочи, че съдът правилно е отхвърлил жалбата защото се е касаело за КВС, която е създадена по реда на ЗВСГЗГФ, която е влязла в сила и е част от КВС. Прокурорът счита, че изменението на влязлата в сила КВС на горите и земите от горския фонд не може да се извърши по реда на Наредба № 49 от 5.11.2004 г., защото процедурата за изменението е уредена в чл. 18а ППЗВСГЗГФ, съобразно и препращащата норма на чл. 13б, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Въз основа на такава успешно проведена процедура би се породило правото на жалбоподателя да инициира процедурата по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., поради наличие на основанието по чл. 14, ал. 1, т. 1 от същата наредба. Едва след изработването на лесоустройствения проект по реда на чл. 25 ЗГ отм. е предвидено съвместяването му с КВС по реда на наредбата. По така изложените съображения прокурорът счита, че решението на съда трябва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

От данните по делото се установява, че К. Н. Д. е подал молба до началника на ОСЗ-гр. А. на основание чл. 13, ал. 9 ЗВСГЗГФ, чл. 18а, ал. 3 и 4 ППЗВСГЗГФ и чл. 18 и 19 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, наричана само „Наредба № 49”, за извършване на необходимите действия за установяване и отстраняване на явна фактическа грешка относно имот с кад. № 202001 по КВС, в землището на с. М., ЕКАТТЕ 46989 (в молбата и в уточнението й, включително и в касационната жалба е допусната техническа грешка, като погрешно е записано ЕКАТТЕ 49989), община Л.. С. К. Д. той е установил допуснатата грешка при съвместяването на данните, получени от картата на ДЛС „Кормисош” и таксационни характеристики с данните от скица № Ф 01064 от 13.08.2012 г., издадена за същия имот. Според него вместо указаната в скицата площ от отдел/подотдел 305/В-196,465 дка широколистна гора, на същото място фактически съществувала поляна-отдел/подотдел 305/3, с площ 172 дка. С писмо изх. № ПО-05-791 от 13.11.2012 г. началникът на ОСЗ-Асеновград-офис Лъки е уведомил К. Д., че относно заявеният имот, за който е твърдяна допусната явна фактическа грешка не е извършено съвместяване между актуалният ЛУП от 2006 г. с КВС на землището, поради което установяването и отстраняването на явни фактически грешки по реда на чл. 13, ал. 9 ЗВСГЗГФ и чл. 18а, ал. 3 и 4 ППЗВСГЗГФ е неизпълнимо.

Този отказ е обжалван пред съда. С молба от 19.12.2012 г. е направено уточнението, че се обжалва неизвършването на фактически действия на началника на ОСЗ, да предаде молбата на К. Д. с възлагателно писмо за изпълнение на изпълнителя на техническите дейности, каквито правомощия са му вменени с чл. 19, ал. 1 от Наредба № 49. Според първоначалната жалба и направеното уточняване съдът е приел, че предмет на жалбата е отказа на началника на ОСЗ-Асеновград да издаде акт по чл. 19, ал. 1 от Наредба № 49 за издаване на възлагателно писмо и възлагане на техническата служба за предприемане действия по установяване наличието на допусната грешка в КВС за земеделските и горските територии и регистрите към нея, съобразно искането на жалбоподателя с твърдение, за допусната грешка в същата по смисъла на чл. 14, ал. 2 от същата наредба.

При така конкретизирания предмет на спора съдът е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество.

На първо място съдът е приел, че промени в КВС по реда на чл. 18 от Наредба № 49 КВС, която е създадена по реда на наредбата, могат да се правят от лицата посочени в ал. 1 от нея, а жалбоподателят попада в кръга на тези лица – т. 1. Целта на производството е да се поддържа в актуален вид КВС при наличието на условията за нейното изменение, посочени в чл. 14, ал. 2 от Наредба № 49. Хипотезата, в която попада твърдението на жалбоподателя е чл. 14, ал. 2, т. 1. От становищата на страните и приетите писмено доказателства съдът е установил, че хипотезите в ал. 2 не са налице, тъй като поддържането на КВС и регистрите към нея в актуален вид представлява дейност на безспорна администрация и се осъществява въз основа на актовете, посочени в правната норма.

На второ място съдът е направил разграничение между КВС по чл. 1 ал. 2 от Наредба № 49 и КВС, която се създава по реда на чл. 6 от същата наредба. КВС по чл. 1, ал. 2 е създадена чрез обединяването на данните по картите, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, а КВС по чл. 6 от наредбата е различна, като тя включва подробно разписаните дейности.

На трето място съдът е приел за безспорно, че КВС за земите от горския фонд, включително и имотът на жалбоподателя е одобрена и влязла в сила, но това е КВС, изработена по реда на ЗВСГЗГФ, поради което изменението й, включително и при наличие на твърдяна явна фактическа грешка предполага успешно проведена процедура по реда на чл. 18а ППЗВСГЗГФ, според препращането на чл. 13б, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Въз основа на това е направен извод, че при една успешна процедура по този ред за жалбоподателя би се породило правото да инициира процедурата по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 49 за нейното изменение при наличие на основанието по чл. 14, ал. 2, т. 1 от същата наредба.

Съдът е посочил, че създадените ЛУП по реда на отменения ЗГ не са сред актовете по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49, въз основа на които се създава КВС и регистрите към нея, а напротив КВС е основание за издаването на ЛУП според чл. 2, т. 4 от Наредбата.

ЛУП, на който се позовава жалбоподателят, създаден през 2006 г., по реда на отменения ЗГ, но със запазено действие според § 78 ПЗР на ЗГ от 2012 г. не е съвместен с КВС, поради което не са били налице предпоставките за служебно изменение на КВС на основание чл. 24, т. 2, б. „з” от Наредба № 49.

При това установяване съдът е направил и основния си извод, че направеният отказ е законосъобразен, а жалбата срещу него е отхвърлил като неоснователна.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

В касационната жалба не са обосновани и мотивирани допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът правилно и законосъобразно е приел, че при влязла в сила КВС, изработена по реда на ЗВСГЗГФ, за да се извърши промяна в нея по реда на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 49 трябва да е установено наличието на някоя от хипотезите на ал. 2 разписана в 8 точки. В конкретния случай жалбоподателят не е доказал наличието на никоя от изчерпателно изброените хипотези. Той не е представил доказателства и за проведена процедура по реда на чл. 18а, ал 3 и 4 ППЗВСГЗГФ. Позоваването на ЛУП, който е изработен от други органи, различни от тези по ЗВСГЗГФ е неоснователно, защото този ЛУП не е съвместен с влязлата в сила КВС, по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49. Обстоятелството, че таксационната характеристика на имота на жалбоподателя не съвпадала с отразеното в КВС за същия имот не е достатъчно основание за наличие на допусната явна фактическа грешка. Процедурата за установяването на явна фактическа грешка е разписана в чл. 13а ППЗВСГЗГФ като от уточнението на жалбата, направено с допълнителна молба, съдът е възприел за предмет на спора отказа на началника на ОСЗ да започне процедурата по чл. 19 от Наредба № 49. Уточнението на предмета на жалбата е станало в съдебно заседание, в присъствието на жалбоподателя, който не е направил възражение срещу определението на съда, нито в момента на произнасянето му, нито в един по-късен момент. Дори и в хода по същество жалбоподателят е поискал само съдът да отмени отказа на началника на ОСЗ.

Следва да се посочи, че в касационната жалба неоснователно се твърди, че искането до началника на ОСЗ е било както по реда на чл. 18 от Наредба № 49, а така също и по реда на чл. 18а ППЗВСГЗГФ. Тъкмо поради това съдът е поискал уточняването на подадената жалба, като след уточняването е определил предмета на спора.

След изясняването на фактите по спора и становищата на страните съдът ги е съпоставил с материалното право - чл. 14, чл. 18 и 19 от Наредба 49, като е установил, че за жалбоподателя не е била налице нито една от хипотезите даваща му основание да поиска изменение на влязлата в сила КВС относно неговия имот. Основание за извършването на такава промяна от ОСЗ и по служебен ред също не е констатирана от съда, поради което той правилно и законосъобразно е приел жалбата срещу отказа на началника на ОСЗ-Асеновград за неоснователна.

При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения даващи основания за касационна отмяна на решението му. То като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 1184 от 23.05.2013 г., постановено от Административен съд-Пловдив по адм. д. № 714/2013 г.

ОСТАВЯ без уважение искането на К. Н. Д. от гр. К., ул. „Ал. Константинов” № 10, вх. „Б”, ет. 1, ап. 2 за присъждане на направените разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ К. К.

Н.Д.