Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП, против решение № 2093 от 07.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1462/2009 г. от Варненския административен съд. В жалбата се твърди, че решението на съда е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Иска се неговата отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – „Б. И.” ЕООД, в представена по делото писмена защита, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил ревизионен акт №030802527/06.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 170/14.05.2009 г. на зам.-директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП-Варна, с който на „Б. И.” ЕООД, със седалище в гр. В., е начислен за данъчен период м. 04.2008 г. допълнително ДДС в размер на 10800 лв. и са определени за довнасяне за същия данъчен период задължения в размер на 5173 лв. – главница, като е осъдил ответника да заплати сумата от 250 лв., представляваща направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е съобразил, че с договор за извършване на строителство на обект – цех за производство на млечни, млечно-плодови и плодови напитки и храни от 27.07.2007 г., сключен между "Амата" ООД като инвеститор и ревизираното лице като изпълнител, е...