О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 448

гр. София, 21.05.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,

в закритото заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………..………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 338 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 1974 от 23.ІІ.2012 г. на [фирма]-С., подадена против решение № 131 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 20.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1225/2011 г., с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 5632 на СГС, ГК, с-в І-15, от 1.ХІІ.2010 г. по гр. д. № 637/2010 г., кредитната институция е била осъдена, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 421 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Г. М. В. от С. сума в размер на 38 838.32 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 20.І.2010 г. и до окончателното й изплащане, както и разноски за двете инстанции в размер на 6 708.14 лв.

Оплакванията на касатора [фирма] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му. Отделно в жалбата се инвокира довод, че ако въззивният съд „бе обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност”, би следвало да стигне до извода, че са били налице както обективният, така и субективният елемент от фактическия състав на нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД и [фирма] не следва...