ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
Гр. София, 16.01.2026 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ИВО ДАЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 3563 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е. П.“ ЕАД, чрез ръководител направление „Процесуално представителство“ В. И., срещу решение № 1883 от 28.03.2025 г., постановено по гр. д. № 503/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 309065 от 18.12.2019 г. по гр. д. № 10024/2024 г. на Софийски районен съд в неговата отхвърлителна част, с която исковете на „Ч. Е. България“ ЕАД (сега „Е. П.“ ЕАД) с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, евентуално съединени с искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против С. А. И., са отхвърлени за сумата 10 973.20 лв. главница и 1404.75 лв. обезщетение за забава, относно ползвана електрическа енергия за периода от 15.05.2015 г. до 11.11.2016 г. лв. в имот, находящ се на [улица] [населено място].
Жалбоподателят „Е. П.“ ЕАД поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба се обосновава приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Първите два правни въпроса, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, са формулирани по следния начин: 1/Тече ли давност за вземанията на кредиторите на отсъстващо лице,...