Производството е по реда на чл.288 ГПК.

С решение от 26.05.2009 г. по гр. д. № 1422/2007 г. на Софийски АС се: 1. Осъжда Д. Общо застраховане АД-С. да заплати на Ел.В. чрез нейната майка и законен представител Г.С. от С. сумите: 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 12.02.2005 г., ведно със законната лихва, на основание чл.407,ал.1-отм.ТЗ, и 210 лв. разноски по делото., 2. Осъжда Д. Общо застраховане АД да заплати на адв.Т.С. от С. 380 лв. адв. х., а на САС 160 лв. д. такса., 3. Осъжда Ел.В. чрез нейната майка и законен представител Г.С. да заплати на Д. Общо застраховане АД 680 лв. юрисконсултско възнаграждение., 4. Оставя в сила решението на СГС в останалата му част, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер 12 000 лв.

Против решението са подали касационни жалби и двете страни.

Ищцата го обжалва в частта с която: 1.искът е уважен на правно основание чл.407,ал.1-отм.ТЗ, 2. е осъдена за юрисконсултско възнаграждение, 3.оставено в сила решението на СГС в отхвърлителната му част. Ишцата в молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, сочи, че въпроса за правната квалификация на предявения иск е решен в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че предявеният иск е по чл.86,ал.1 във вр. с чл.77,ал.1,т.2 ЗЗ-отм. по застраховка Злополука, а не по чл.407,ал.1-отм. ТЗ по ЗГО. Но представените решения и определения на ВКС касаят правната квалификация на искове по ЗЗД и ЗС.

Ответникът го обжалва в частта с която искът е уважен частично за 4 000 лв. В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се позовава на неправилна квалификация на предявения иск, както и на Наредба за задължително застраховане по чл.77,ал.1 ЗЗ-отм., р.ІІІ Задължителна застраховка Злополука на пътниците в обществения транспорт.

Всъщност решението се обжалва изцяло.

И двете страни поставят въпроса за правната квалификация.

Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГКТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба, в случая жалби.

По изложените съображения, ВКС-І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение от 26.05.2009 г. по гр. д. № 1422/2007 г. на Софийски АС.

Указва на двамата касатори в едноседмичен срок от съобщаването да представят доказателства за внесена държавна такса по с/ка на ВКС от всеки от тях, както следва: ищцата-160 лв. и ответника-80 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено в съответната част.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване и/или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: