КАСАТОРИТЕ са обжалвали решението от 22.05.2007 г. по адм. д. № 51/07 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу мълчалив отказ на кмет на община по искането им от 14.11.2006 г. за отмяна на отчуждаването на недвижим имот поради незаплащане на дължимото парично обезщетение. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

КАСАЦИОННАТА жалба е подадена в срок - на 13.06.2007 г., когато, видно от приложените обяснения на деловодителката в първоинстанционния съд, е била приложена неправилно към друго дело заедно с подадената по него на тази дата касационна жалба. Тя е основателна.

1. С влязлото в сила решение по адм. д. № 516/05 г. на Върховния административен съд, с което са отхвърлени жалбите на двете касаторки срещу заповедта за отчуждаване на имота, е установено със сила на присъдено нещо съществуването на правните последици от тази заповед и несъществуването на правото на отмяната им на което и да било от основанията по чл. 41, ал. 3 ЗАП отм. , включително поради нарушение на приложимия материален или административнопроизводствен закон. Поради това, обратно на първото касационно оплакване, съдът е бил обвързан да приеме, че условията и редът за отчуждаване по чл. 209 ЗУТ (ред. 2003 г.) са приложени законосъобразно - чл. 220, ал. 1 вр. чл. 221, ал. 1 ГПК отм. и чл. 45 ЗАП отм. .

2. Той не е съобразил, обаче, че чл. 209 ЗУТ изключва прилагането на ЗОбС само относно отчуждаването, не и относно неговата отмяна. За условията и реда на последната текстът не съдържа уредба, ето защо на общо основание приложима е била тази на чл. 29, ал. 3 ЗОбС (ред. 2004 г.). Да се приеме обратното би означавало срочното плащане на дължимото парично обезщетение да остане негарантирано, каквато не е целта на закона.

3. Приемайки, че отмяна на отчуждаването поради неплащането му не е допустима, съдът не...