Производството е по чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на директора на РУСО, гр. Х. против решение №220/30.12.2005 г., постановено от Хасковския окръжен съд по адм. д.№180/2005 г., с което е отменен негов отказ, обективиран в писмо №70-К-41/19.08.2005 г. да възстанови сумата в размер на 11,572,11 лв съгласно разпореждане №1499/11.05.2005 г. и върната преписката за произнасяне съгласно дадените указания.
Оплакванията са за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания по смисъла на чл.218б, б. "в", предложение първо, второ и трето ГПК, вр. чл.11 ЗВАС.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът - "К"ООД въз основа на запорни съобщения за публични задължения на "И"ООД. Не е спорно, че за задължението на "И"ООД сумите по ревизионния акт за начет са събрани от свързаното лице "К"ООД и е потвърдено с решение №32/22.06.2005 г. (правилният номер е 13), обжалвано пред окръжния съд. По искане на "И"ООД с определение от 20.07.2005 г. съдът е постановил спиране на изпълнението на разпореждане №1149/11.05.2005 г.
При тези данни съдът приема, че обжалваното писмо №70-К-41/19.08.2005 г на директора на РУСО, гр. Х. съдържа белезите на индивидуален административен акт, който по същество е отказ от възстановяване на внесените суми, поради което жалбата е допустима. Отказът е приет за незаконосъобразен с мотива, че искането е направено на основание чл.115, ал.4 КСО, към момента на подаването му разпореждане №1149/11.05.2005 г. не е влязло в законна сила, както изисква чл.110, ал.5, т.1 КСО. Прието е, че административният орган е допуснал и процесуално нарушение, с което е нарушил правото на защита на жалбоподателя - по направеното искане за възстановяване на сумите се е произнесъл директора на РУСО, гр. Х., вместо ръководителя на контрола по приходите и разходите, чийто акт подлежи на обжалване пред директора на РУСО. С тези мотиви съдът отменя обжалвания отказ и връща делото на РУСО Хасково, който да спази изискванията на чл.115, ал.4 КСО. Решението е неправилно.
Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила по смисъла на чл.218б, б."в", предложение второ ГПК, вр. чл.11 ЗВАС.
Съгласно чл.41, ал.3 ЗАП съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Произнасяне по тези критерии за законосъобразност на обжалвания акт липсва, а това е служебно задължение на съда. В мотивите си същият борави с термина "административния орган", без да посочи кой е той, компетентен ли е да постанови обжалвания отказ и на какво правно основание. Съдът незаконосъобразно приема, че непроизнасянето от ръководителя на контрола по приходите и разходите е процесуално нарушение. Компетентността на автора на административния акт е отделно и самостоятелно изискване за законосъобразност на административния акт. Нарушение на административнопроизводствени правила по смисъла на чл.41, ал.3 ЗАП може да допусне само компетентен да издаде акта административен орган. Липсата на компетентност - материална (предметна), по степен, и по място (териториална) винаги води до нищожност на административния акт. В случая съдът констатира липса на компетентност в издателя на обжалвания отказ, но не го обявява за нищожен. Нещо повече, отменяйки го като незаконосъобразен (без да посочи в какво се състои незаконосъобразността му), връща преписката отново на некомпетентния орган, което е недопустимо.
Съдът не се е произнесъл и по наличие на изискването за "съответната форма" по смисъла на чл.41, ал.3 ЗАП. Обстоятелството, че обжалваното писмо носи белезите на индивидуален административен акт (ако се приеме условно това за вярно) все още не е достатъчно за наличие на спазване на установената форма за издаването му. Доколкото няма установени специални изисквания за форма и съдържание на съответния административен акт, той следва да отговаря на изискванията на чл.15, ал.2 ЗАП. По този въпрос няма произнасяне.
Съдът не е посочил кои са административнопроизводствените правила, на изискванията на които трябва да отговаря обжалвания административен акт, за да бъде законосъобразно и целесъобразно издаден. Тоест, кои са процедурните действия, които издателят на акта е трябвало да спази, за да оформи своето волеизявление - тези по глава втора ЗАП, или други, предвидени за издаване на административен акт във връзка с принудително изпълнение на публични държавни вземания. Това нарушение е довело до неизяснена фактическа обстановка. По делото не е представена административната преписка по издаване на обжалвания отказ.
Липсва произнасяне и по приложимата материалноправна разпоредба. Отразявайки фактическата обстановка, съдът е приел, че искането на жалбоподателя "Крумица" АД е направено на основание чл.110, ал.1, т.5 КСО, а в мотивите, основаващи правният му извод, че е такова по чл.115, ал.4 КСО. Съдът не е изяснил правното основание за издаване на обжалвания отказ.
Освен посоченото, следва да се отбележи и следното:
В съдебно заседание на 20.10.2005 г. процесуалният представител на ответника по делото - РУСО, гр. Х. е поискал прекратяване на делото поради недопустимост с довода, че не е налице административен акт, за който в КСО да е предвидено обжалване по съдебен ред; не е налице и административна преписка за налагане на имуществена санкция за претенцията на "Крумица" АД - Крумовград. Съдът е оставил без уважение направеното искане. Приел е, че в чл.117, ал.1, б."е" КСО е предвидена възможност да се обжалват пред ръководителя на съответното ТП на НОИ разпореждания за отказ за възстановяване на неоснователно внесени суми. Посочената разпоредба (отм, ДВ, бр.105 от 2005 г. в сила от 1.01.2006 г.) има предвид обжалване на разпореждания за отказ за възстановяване на неоснователно внесени суми. Настоящият случай е друг - отнася се до обжалване на разпореждане за събиране на суми по ревизионен акт за начет - основание по чл.117, ал.1, б."в" (предишна б."б", ДВ, бр.1 от 2002 г.) КСО.
По изложените съображения атакуваното решение следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе служебно, както изисква разпоредбата на чл.41, ал.3 ЗАП по посочените там критерии за законосъобразност на обжалваното писмо.
Предвид горното, и на основание чл.40, ал.2, изречение първо ЗВАС, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №220/30.12.2005 г., постановено от Хасковския окръжен съд по адм. д.№180/2005 г., с което е отменен отказ на директора на РУСО, гр. Х., обективиран в писмо №70-К-41/19.08.2005 г. да възстанови сумата в размер на 11,572,11 лв съгласно разпореждане №1499/11.05.2005 г. и върната преписката за произнасяне съгласно дадените указания.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. Г./п/ М. А. Е.Г.