Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси против решение № 5805/19.12.2011г. по адм. д. 8896/2011г. по описа на Административен съд София-град.
В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд. Наличието на свързани лица с А. А. –заемащ публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и участието в планирането и ръководството на работата и извършването на проверки на търговски дружества, в които участват свързаните с него лица, издаването на актове във връзка с проверките, безспорно сочат на изпълнение на фактическия състав на хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ. Претендира се отмяна на решението.
Ответникът - А. Н. А. не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:
С обжалваното решение Административен съд София-град отменя решение № 6 от 15.09.2011г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), с което е установен конфликт на интереси по отношение на А. Н. А. в качеството му на началник на Регионален отдел Хасково на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” (ГД „ИДТН”) към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) за това, че не подава декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ в нарушение на чл. 16 във връзка с чл. 37 от закона и нарушава разпоредбата на чл. 7, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 35 от ЗПУКИ по отношение на извършване на проверки на 14.01.2009г., на 11.03.2010г. и на 19.03.2011г. на РО-Хасково на „ИДТН” на ДАМТН на търговско дружество „Л. С.” ООД гр. Х., в което съдружник е дъщерята на Атанасов-Г. А. А.. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че според дефиницията на понятието „конфликт на интереси”, дадено в чл. 2 от ЗПУКИ частният интерес е определен като облага от материален или нематериален характер, включително всяко поето задължение, съдържанието на която е определено в ал. 3, поради което конфликтът на интереси е обусловен от съществуването на частен интерес под формата на облага, а не от хипотетичната възможност за възникването му. В разглеждания случай съдът приема, че безспорно А. А. е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ с оглед заеманата от него длъжност - началник на РО на ГД „ИДТН”-гр. Х., както и че дъщеря му Г. А. е съдружник в дружество, обект на осъществявани проверки от служители на административното звено, ръководено от Атанасов. Но според съда по делото не са събрани доказателства, които да обосновават извода за получаване от жалбоподателя на облага от материален или нематериален характер във връзка с отношения на свързаното с него лице, както и за повлияно от тези отношения решение при изпълнение на правомощията му, което опровергава извода на административния орган за необходимостта от подаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ за конкретно изброените по-горе проверки на търговското дружество.
На следващо място, като анализира сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ, административният съд приема, че както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното производство пред АССГ не са събрани доказателства от които да се установи използване на служебното положение от страна на Атанасов за да окаже влияние на инспектор Гемеджиев за определен резултат след извършване на проверки на търговско дружество „Л. С.” ООД, не е доказано и получаването на облага, която да е в причинна връзка с използването на влиянието от Атанасов
Решението на Административен съд София-град е постановено в нарушение на закона.
Безспорното качество на началника на Регионален отдел -Хасково на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” (ГД „ИДТН”) към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) А. Н. А. на лице, заемащо публична длъжност по т. 25 на чл. 3 от ЗПУКИ е юридическият факт, който влече за него забраните по Глава втора на закона, предвидени в конкретните разпоредби на чл. 5 до чл. 11 на ЗПУКИ включително. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции. Безспорно вменените с длъжностната характеристика и по силата на чл. 26 от Устройствения правилник на ДАМТН служебни задължения на началника на РО на „ИДТН” Атанасов се изразяват в ръководство, организация, контрол, координация и отчитане пред главните дирекции на изпълнението на задачите на регионалното структурно звено на Агенцията. Йерархичното му място обуславя отношения на власт и подчинение между началника и служителите в отдела. Такива са и между Атанасов и главния инспектор Гемеджиев. Доказателствата по делото сочат, че в качеството си на началник на РО-Хасково при ДАМТН Атанасов одобрява ежегодните планове за дейността по технически надзор и надзор на пазара на РО „ИДТН”-Хасково, който включва извършване на проверки на лица, получили лицензия за осъществяване на технически надзор на СПО или вписани в регистъра на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на СПО. Сред тези лица е и търговското дружество в което дъщерята на Атанасов е съдружник. То притежава лицензия № 116/2009г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност. След като дейността на изброените в плана търговски дружества се регулира, контролира и санкционира от регионалното звено, чийто ръководител е ответника по касация само това е достатъчно основание да възникнат съмнения относно безпристрастността и обективността на Атанасов при изпълнение на публичната длъжност в частта относно търговското дружество „Л. С.” ООД. Действително, както бе посочено по-горе проверките се извършват от служител в Регионалния отдел-главен инспектор Гемеджиев, но субординативната връзка между началник-служител също е в подкрепа на извода за наличие на основателни съмнения за безпристрастното изпълнение на длъжността на началника на отдела. Още повече, че посочването и избора на служителя, който да осъществява проверките на датите 14.01.2009г., 11.03.2010г. и на 19.03.2010г. на това дружество не е съпроводено с декларация от Атанасов по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ, която разпоредба изисква лице, заемащо публична длъжност да подаде декларация за частен интерес по конкретен повод както и с отвод на основание чл. 19 от закона от правомощието си да определя конкретния подчинен му служител, който да извърши проверка на дружество на свързано с него лице. С посоченото бездействие е допуснато нарушение на чл. 12, т. 4 от закона, както правилно приема административният орган.
На следващо място доказателствата по делото установяват, че спрямо дружеството на Г. А. за разглеждания период не са констатирани никакви нарушения при изпълнение на дейността по лицензията, не са давани предписания, не са съставяни актове. Обратно, спрямо конкурентни дружества извършваните от Регионалния отдел-Хасково водят до системни проверки, завършващи с наказателни постановления. Посочената разлика в отношението на контролните органи към дружество „Л. С.” ООД и конкурентните му дружества отново внася съмнение в безпристрастния и принципен подход на ръководителя на звеното при изпълнение на служебните му задължения, посочени по-горе.
Поради всичко изложено настоящата инстанция намира за безспорно установена ситуация на конфликт на интереси в която попада А. А. в качеството си на началник на РО „ИДНТ”-Хасково при осъществяване на служебните си задължения, изразяваща се в оказване на влияние в частен интерес върху пряко подчинен му служител, с което е осъществен състава на чл. 7, ал. 2, предл. 1 от ЗПУКИ.
Частният интерес след изменението на закона, публ. В ДВ, бр. 97/2010г. според дефиницията, дадена в чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ води до облага, която може да има както материален така и нематериален характер по арг. от чл. 2, ал. 3 от закона.
Частният интерес, който има А. А. се определя от качеството му на началник на РО на „ИДТН”-Хасково и наличието на свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, които обстоятелства влияят върху безпристрастното и в обществен интерес изпълнение на служебните задължения. Наличието на облага по смисъла на ал. 3 на чл. 2 от ЗПУКИ се предполага, тъй като е предоставено предимство чрез избегнати загуби, санкции и отговорност или друго неблагоприятно събитие при осъществяване на лицензионната дейност на дружеството на свързаното с Атанасов лице. Приложението на специалните норми на ЗПУКИ се налага от осъществяване на предвидения в тях фактически състав, поради което не може да бъде възприето развитото в обжалваното решение становище, че спрямо началника на РО-Хасково не е налице не е установено изпълнението на фактическия състав на чл. 2 във връзка с чл. 7 и чл. 16 от ЗПУКИ.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт следва да бъде постановен нов, с който жалбата срещу решението на КПУКИ като неоснователна бъде отхвърлена. Воден от горното, ВАС, пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 5805/19.12.2011г. по адм. д. 8896/2011г. по описа на Административен съд София-град и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. А. от гр. Х. против решение №
№ 6 от 15.09.2011г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) . Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. Г./п/ И. С.
В.Г.