Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. М.-Иванова от гр. С., против решение № ІІ-202 от 27.07.2006 г., постановено по адм. дело № 47/2003 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й, в качеството й на наследник на К. Д. К., против одобрения план за земеразделяне на с. С., община К. в частта, относно отредените на наследниците на К. К. имоти: парцел 80, в масив 39, м. "Среден кайряк", парцел 190, масив 51, м. "Кайряка" и парцел 110, масив 45, м. "Кепчелия".
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за да може жалбоподателката да осъществи нарушените си права на защита.
Ответникът - Общинската служба по земеделие и гори (ОСЗГ) гр. К., чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. К. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
О. Д. Б. Б. не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни
- Ж. Г. Д., Г. С. П., Е. А. М., П. В. П., С. К. К., М. К. К., С. Н. В., Г. Г. Д., С. К., Р. К., П. С. П., Т. В. Ж., Г. И. Г., В. И. Г., Р. С. Г., Я. А. Г., Г. К. Г., Р. К. Г., Д. Г. П., М. Г. И., Г. Д. Г., Р. И. П., З. И. С., И. И. Б., Р. И. Д., Ж. В. С., П. В. В., К. И. Г., Т. И. А., М. Т. С., И. Т. А., М. А. Г., Д. Н. Г., В. Н. П., Т. Т. Т., Р. Т. С., К. И. Г., И. В. Ж., А. В. Ж., С. В. Ж., И. М. Ж., И. Ж. Б., К. Ж. Ж., Р. А. Ж., И. В. Ж., А. В. Ж., С. В. Ж., Д. С. Т., С. К. Т., Р. К. Г., Н. З. Ж. и Д. Н. С. не вземат становище по касационната жалба.
Заинтересованата страна К. Т. Т.-Ставракова се явява лично в съдебно заседание, но не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице твърдените процесуални нарушения, и съдът е приложил правилно материалния закон.
Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, както и релевираните отменителни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК - по пощата, при условията на чл. 34, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, Бургаският окръжен е отхвърлил жалбата на касатора - Д. М.-Иванова, както и на Д. Б. Б., двете встъпили в процеса като наследници на жалбоподателката Я. К. Т., последната в качеството си на наследник на К. Д. К., бивш собственик на процесните земеделски земи, против одобрения план
за земеразделяне на с. С., община К. в частта, относно отредените на наследниците на К. К. имоти: парцел 80, в масив 39, м. "Среден кайряк", парцел 190, масив 51, м. "Кайряка" и парцел 110, м. 45, м. "Кепчелия". За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е останала недоказана, тъй като жалбоподателката не е ангажирала съдебно-техническа експертиза, а се позовава само на частна експертиза, съдържаща проекти за изменение на плана. Липсват доказателства, за точното местоположение и категориите на притежаваните от наследодателя земи, а оттам и доказателства, че отредените с плана земи не съответстват на притежаваните. Наличните доказателства, установяват, че наследодателят е притежавал общо 320 дка земи, но същите не са конкритезирани с граници. Планът отговаря на изискванията на чл. 23а от ППЗСПЗЗ - собственикът да получи съответна - равностойна по количество и качество земя.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
На първо място неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му.
Оплакването в касационната жалба е свързано с твърдения, че жалбоподателката не е могла да ангажира доказателства по делото, тъй като за последното съдебно заседние на 04.07.2006 г., в което е даден ход по същество е получила късно призовка, поради което не е могла да организира защитата си, освен това и е отказано съдействие от ОСЗГ, за което е узнала много късно - от писмен отговор, получен на 04.07.2006 г., и на трето място е заболяла внезапно, което е препятствало явяването й в открито съдебно заседание. Сочи, че е уведомила съда за заболяването си и е поискала отлагане на делото, но съдът е дал ход и го е внесъл за решаване, с което е нарушил правото й на защита. След приключване на делото е поискала отмяна на определението за даване ход по същество и възобновяване на производството, но съдът не се е произнесъл по искането. Възраженията са неоснователни.
Жалбоподателката Д. М.-Иванова и Д. Б. са конституирани като страни, на основание чл. 120 от ГПК, с определение на съда от 31.01.2006 г. В същото съдебно заседание съдът е дал указания жалбоподателките да заявят дали поддържат жалбата, съответно да ангажират доказателства и е насрочил делото за 21.03.2006 г. Жалбоподателката Д. М.-Иванова е узнала за датата на насрочване, съответно за задължението да посочи доказателства, тъй като е подала молба за спиране на производството по делото и втора за отлагането му, поради внезапното си заболяване. В с. з. на 21.03.2006 г. се е явила Е. Г., автор на проекта за изменение на плана на земеразделяне, приложен към първоначалната жалбата, която е заявила, че същият е неактуален и следва да бъде изработен нов проект. Съдът е задължил повторно жалбоподателките, да направят искания за доказателства, както и да представят нов актуален проект за изменение на плана на земеразделяне, като е отложил делото за 02.05.2006 г. До посочената дата указанията не са изпълнени. В с. з. на 02.05.2006 г., съдът е приел, че жалбоподателките са нередовно призовани и отново е постановил да им се съобщят вече дадените указания относно доказателствата и проекта за изменение на плана, като жалбоподателката Д. Б. е уведомена, чрез присъстващата в залата М. Б. - нейна майка, а Д. М.-Иванова е разпоредено да бъде уведомена със съобщение. Призовката за Д. М., съдържаща указанията на съда е връчена на Л. Я., нейна съседка, която я е върнала в съда, декларирайки, че не е успяла да я връчи, поради отсъствието на страната. Съдът отново е отложил делото, независимо от очевидната злоупотреба с права от страна на жалбоподателката, като го е насрочил за 04.07.2006 г. За посочената дата жалбоподателката Д. М.-Иванова е редовно призована на 26.06.2006 г., при спазване на срока по чл. 41, ал. 5 от ГПК, като в призовката за пореден път са й съобщени и указанията на съда за посочване на доказателства.
При тези данни несъстоятелно е възражението й за късно получаване на призовката за последното съдебно заседание, в което делото е внесено за решаване. Същата е връчена при спазване на седемдневния срок по ГПК.
Неоснователно е и възражението, че са нарушени правата й, като не й е дадена от съда възможност за ангажиране на доказателства. Указанието на съда в тази насока датира още от м. март 2006 г., като ако водеше делото с добра грижа, жалбоподателката е разполагала с твърде дълъг срок за изпълнението му. Освен това не бива да се забравя, че делото е образувано още през 2003 г., като през целия период на двукратното му разглеждане, Д. М.-Иванова е участвала в производството, първоначално като пълномощник на майка си - първоначалната жалбоподателка Я. К. Т., а от 21.03.2006 г. и в лично качество. През този дълъг период страните са имали възможност да направят исканията си за доказателства, което не е сторено от страна на настоящата касаторка.
Обстоятелството, че ОСЗГ е отказала на страната да получи лично плана за земеразделяне, не я освобождава от задължението да докаже твърденията си, като ангажира доказателства, в това число и техническа експертиза, която би получила достъп до необходимите книжа. Жалбоподателката не е направила подобни искания, като за съдът липсва задължение служебно да събира доказателства, в това число да назначи експертиза.
Най-сетне, твърдяното от страната заболяване, препятстващо я да се яви в последното съдебно заседание на 04.07.2006 г., няма характер на внезапно заболяване и препятствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно в производството по чл. 33 и сл. от ЗАП отм. . Към молбата за отлагане на делото е приложена служебна бележка, а не болничен лист, което означава, че лицето е било на лечебни процедури, които не ангажират цялото му време, именно поради което е издадена служебна бележка, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 16 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността. В бележката не е посочено заболяване, съответно не се касае до лечение, а до лечебни процедури. Дори и да става дума за лечение в специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация, то същото не е провокирано от внезапно заболяване и не е пречка за явяване на страната в съдебно заседание, още по-малко е пречка за организиране на защитата й. В кориците на делото се съдържат няколко подобни медицински бележки от посочената Национална специализирана болница по
физикална терапия и рехабилитация, по-рано Национален център по физикално лечение и рехабилитация, следователно се касае до периодично изпълнение на лечебни процедури поради хронично заболяване.
При тези данни правилно съдът е дал ход на делото по същество и го е внесъл за решаване, тъй като не са налице основания за поредното му отлагане. Страната е разполагала с възможност да организира защитата си, но не е предприела никакви действия. Процесуалното й бездействие не може да се обоснове с процесуално нарушение, допуснато от съда. Правилно не е уважено искането за възобновяване на производството, тъй като исканията в молбата не сочат пропуск от страна на съда.
Неоснователно е и възражението за неспазване на материалния закон. С оглед установеното от събраните докателства при първото и второто разглеждане на делото от Бургаския окръжен съд, които подробно са обсъдени, съдът обосновано е приел, че при изработването и одобряването на плана за земеразделяне са спазени изискванията на чл. 23а от ППЗСПЗЗ. Собствениците са получили равностойна по количество и качество земя - напълно съответна по размери и категории, на земята, определена в решенията на ОСЗГ за възстановяване на собствеността. Именно посочените изисквания са императивни. Що се касае до изискването за отреждане на имотите в местностите, в които са се намирали те, то същото не е задължително, а само при наличие на такава възможност. Липсва нарушение на закона.
Касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението потвърдено като правилно.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № ІІ-202 от 27.07.2006 г., постановено по адм. дело № 47/2003 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. К./п/ Г. К.
Г.К.