Производството е образувано по протестно писмо, подадено от М. Т. С. – Дъбова като ЕТ „Тед – 79 – М. С.”, гр. П., против решение № 10190 от 29.07.2009 г. по адм. дело № 235 / 2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е оставено в сила решение № 1220 / 21.11.2008 г. по адм. дело № 1673 / 2008 г. на Административен съд - Пловдив.

О. П.ят на Общински съвет – Пловдив не е взел становище.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на М. Т. С. – Дъбова е заявил, че поддържа подадения протест като касационна жалба и искане за отмяна. Представил е писмена пледоария и писмена защита с приложени писмени доказателства.

За да се произнесе, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното:

Оспорваното решение № 10190 от 29.07.2009 г. по адм. дело № 235 / 2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На основание чл. 223 от АПК така постановеното решение е окончателно и не подлежи на оспорване пред по-горна съдебна инстанция. Поддържаните доводи за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради съдопроизводствени и материалноправни нарушения релевират касационни отменителни основания, които са процесуално недопустими и не подлежат на разглеждане.

В писмените изложения са развити съображения, обективиращи основания за отмяна по чл. 239, точки 1, 2 и 4 от АПК, поради което подаденото протестно писмо следва да бъде разгледано като искане за отмяна по чл. 237 и следв. от АПК.

С решение № 10190 от 29.07.2009 г. по адм. дело № 235 / 2009 г. Върховният административен съд, тричленен състав, е оставил в сила решение № 1220 от 21.11.2008 г. по адм. дело № 1673 / 2008 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Тед - 79 - М. С.", гр. П., представляван от М. Т. С., срещу решение № 192, взето по протокол № 14 / 07. 07.2005 год. на Общински съвет - Пловдив, с отказ за започване на процедура по изменение на ПУП, с цел създаване на постоянен устройствен статут на обект "Кафе-сладкарница", находящ се в УПИ ІІІ - комплексно застрояване, кв. 141, по плана на кв. "Северно от панаирни палати" гр. П., бул. "Ц. Б. ІІІ Обединител" № 31, построен по реда на отменения чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ.

Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК допуска отмяна на влязлото в сила решение при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото. Приложените от молителката писмени доказателства (2 писма от 18.02.2004 г. и 07.10.2008 г. и решение № 192 / 07.07.2005 г. на Общински съвет – Пловдив) не са нови и са били известни по време на водене на делото.

Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Доводите за пристрастие на първоинстанционния съдия З. Д., която според твърдението в протестното писмо е работила като юрисконсулт повече от пет години съвместно с кмета на район „Северен” и го е представлявала по дело № 569 / 2002 г. на Пловдивския окръжен съд, не попадат в хипотезите по чл. 239, т. 2 от АПК. В първоинстанционното производство не е било направено искане за отстраняване на съдията докладчик поради съмнения в неговата безпристрастност.

Отмяната на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 4 от АПК е допустима в случаите, когато преди него е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което му противоречи, при изпълнение на изискванията за идентичност едновременно на страните, искането и основанието. С определение № 4984 от 22.05.2003 год. по адм. дело № 1760 / 2003 г. Върховният административен съд, тричленен състав, се е произнесъл по жалба на М. С.-Дъбова в качеството й на едноличен търговец срещу отказа на кмета на община П., обективиран в писмо изх.№ А1-100-126 / 05.02.2002 год. за започване на процедура по създаване на постоянен устройствен статут по § 17 ал.2 от ПР на ЗУТ на обект "Кафе-сладкарница" в п. ІІІ-"Комплексно застрояване", кв. 141 по плана на кв. "Северно от Панаирни палати" гр. П., съгласно протокол № 38 т. 30 от 20.06.2001 год. на ЕСУТ при община П.. Прието е, че отказът е нищожен с оглед разпоредбата на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ и тъй като кметът на общината не притежава компетентност, е следвало съгласно чл. 8 от ЗАП отм. да препрати молбата до Общински съвет-Пловдив. Влязлото в сила определение не е постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание и не противоречи на решение № 10190 от 29.07.2009 г. по адм. дело № 235 / 2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и оставеното с него в сила съдебно решение на Административен съд - Пловдив.

По изложените съображения основанията по чл. 239, т. 1, 2 и 4 от АПК не са налице и направеното искане за отмяна, наречено от подателката "протестно писмо", следва да бъде отхвърлено като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

искането на М. Т. С. – Дъбова в качеството й на ЕТ „Тед – 79 – М. С.”, гр. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 10190 от 29.07.2009 г. по адм. дело № 235 / 2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и оставеното с него в сила решение № 1220 от 21.11.2008 г. по адм. дело № 1673 / 2008 г. на Административен съд - Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Т./п/ А. Е./п/ Р. П./п/ Т. Т. Р.П.