Производството е по реда на чл.33 - чл.40 от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/ във вр. с чл.131 -132 от Данъчния процесуален кодекс отм. вр. пар.5, ал.4 от ПЗР на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "РТС" АД - в ликвидация, гр. Ш., срещу решение № 43/ 05.01.2006 г. по ахд № 451/2003 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, ІV състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалваната част от данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 338/25.03.2002 г. на ТДД - гр. Ш. и потвърждаващото я решение № 508/23.05.2003 г. на РДД - Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като незаконосъобразно, иска отмяната му или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС. Ответникът по касационна жалба -

директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите, гр. В., взема писмено становище чрез процесуален представител за оставяне в сила на решението и иска присъждане на разноски по делото. П

редставителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, ВОС, е приел, че законосъобразно на основание чл. 64, т.2 ЗДДС с обжалвания ДРА за данъчен период м.08.1999 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 129, 67 лв. по фактура № 1282/02.08.1999 г., издадена от подделение 66060, гр. С. поради деригистрация на доставчика по ЗДДС преди дататата на издаване на фактурата. За данъчен период м.11.1999 г. е приел, че не се следва право на...