Производството е по реда на чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от К. А. П., гр. Б. против решение № ІІ - 203 от 18.07.2006 г. по адм. дело № 846/2005 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на кв. “Меден рудник”. Касаторът счита за изцяло незаконосъобразни направените от съда правни изводи, тъй като не кореспондират с наличния по делото доказателствен материал и затова според него съдебният акт е необоснован, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. По подробно развити аргументи моли решението да бъде отменено в частта му относно имоти № 117.9, 117.13, 117.52, 117.68, 117.80, 117.91, 117.92, 117.93 и 117.675 и вместо него бъде постановено друго решение, с което тези земеделски имоти бъдат записани на негово име. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът - Областен управител на Област с административен център град Бургас не заявява становище нито по реда на чл. 218г от ГПК, нито в открито съдебно заседание.

От заинтересованите страни - Ж. А. К., И. К. Н., К. П. Д., М. Д. Д., З. П. Г., Ц. А. П. и З. Д. Ч. са постъпили писмени възражения срещу касационната жалба на К. А. П..

Възражението от М. Т. П. е неотносимо, защото такова лице не е участвало в производството пред Бургаския окръжен съд. Същото се отнася и за възражението от Я. И. Ч., независимо, че погрешно е призован пред касационната инстанция с името Я. Д. Ч..

Заинтересованите страни - П. Н. П., Г. В. С., Р. Н. Д., Е. Т. Ш., Т. В. В., Й. М. Й., С. П. С., М. И. С., И. Д. С. и С. Д. С. (последните трима наследници на починалия след постановяване на съдебното решение Д. И. С.), не вземат отношение по касационната жалба.

В открито съдебно заседание заинтересованата страна И. К. Н. се представлява от преупълномощения от адв. С. М. - адв. М. М., който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писменото възражение.

Участвуващият в производството на основание чл. 34 от ЗВАС представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, поради което е допустима, а по същество е неоснователна. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и то като правилно следва да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство в законоустановения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС и даден от съда 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество съобразно чл. 39 ЗВАС с оглед на заявеното касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. “в” от ГПК, която разпоредба намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗВАС, касационната жалба се явява неоснователна.

С решение № ІІ-203 от 18.07.2006 г. по адм. дело № 846/2005 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ, Бургаският окръжен съд, втори административен състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. П. против заповед № РД-09-100/24.03.2005 г. на Областен управител на Област с административен център гр. Б., за одобряване плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността “Брястите”, землище на ж. к. “Меден рудник”, гр. Б..

Така постановеното съдебно решение като краен резултат е правилно.

Производството пред Бургаския окръжен съд е с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което всъщност е идентично с чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.

С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. м по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. м по § 4б, ал. 1. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), което може да се квалифицира като четвърти ред за закупуване, който обаче е приложим едва след влизане в сила на ПНИ. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща.

В конкретния случай от съдържанието на подадената до Бургаския окръжен съд жалба от К. А. П. се установява, че същия обжалва заповедта на областния управител в частта досежно следните имоти: № 117.3, 117.9, 117.13, 117.50, 117.52, 117.68, 117.80, 117.81, 117.90, 117.91, 117.92, 117.93 и 117.675. Съдът е отхвърлил жалбата му изцяло. Видно от касационната жалба, жалбоподателят няма оплаквания в частта на съдебното решение по отношение на имоти № 117.3, 117.50, 117.81 и 117.90. Изложените от него разсъждения са изцяло в контекста на горепосочените принципни положения и касаторът е наясно, че в плана на новообразуваните имоти ползвателят е с приоритет пред бившия собственик. Ползвателите на имоти № 117.9, 117.91, 117.92 и 117.93 обаче са представили към възраженията си документи - нотариални актове и съдебни решения, които ги легитимират като ползватели със завършила процедура по преобразуване правото им на ползване в право на собственост. Затова съдебното решение се явява правилно и по отношение на тези имоти.

За останалите 5 имота - № 117.13, 117.52, 117.68, 117.80 и 117.675 няма доказателства на какво основание са записани в плана на други лица - Г. С., Д. С. (наследници М. И. С., И. Д. С. и С. Д. С.), Р. Д., Е. Ш. и Петко Ст. Киров (наследник С. П. С.). В заключението си назначеното по делото вещо лице е посочило срещу името на Р. Д. за имот № 117.68 - нот. акт № 130/97 г., а за имот № 117.80 на Е. Т. Ш. - давност. Заключението на вещото лице обаче се преценява заедно с другите доказателства по делото и тъй като такива липсват, не може да бъде възприето в тази му част (чл. 157, ал. 3 ГПК). Независимо от това, законосъобразно в плана на новообразуваните имоти не е отразен претендирания от жалбоподателя имот поради следното:

Жалбоподателят К. А. П. като наследник на А. П. Ц. не разполага с решение на поземлената комисия, понастоящем общинската служба по земеделие и гори, с което да е признато или възстановено правото на собственост върху земеделска земя, находяща се в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Протокол № 10713 от 15.ІV.1993 г. е неотносим, защото определя за възстановяване земи с план за земеразделяне, който е коренно различен от плана на новообразуваните имоти, а освен това, от намиращото се по делото уведомление № 52 от 10.03.1998 г. се установява, че част от имота с площ от 18 дка се изважда от плана за земеразделяне и се възстановява по реда на § 4 от ЗСПЗЗ. Решение обаче няма постановено. Следва да се отбележи за пълнота, че отказ да се признае правото на собственост, отказ да се възстанови правото на собственост, признаване правото на собственост и възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, са различни по своя характер и последици. Правото на собственост може да е признато, но да е отказано възстановяване по причина, че имотът се намира в строителните граници на населените места (в границите на урбанизираните територии) или е извън тях, но е застроен или върху него са проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността, в които случаи е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, при която собствениците или техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. В плана на новообразуваните имоти се включват не само тези имоти, правото на собственост върху които е възстановено, но и тези имоти върху които е признато правото на собственост. Не могат да се включат обаче тези, правото на собственост върху които е отказано да бъде възстановено. В конкретния случай няма решение на органа по поземлената собственост в нито една от посочените хипотези. Затова няма основание имота да бъде нанесен в графичната част на ПНИ и да се записва в регистъра на собствениците като неразделна част от плана на негово име. Решението на Бургаския окръжен съд, с което е достигнал до същия този правен извод и съобразно с изложените по-горе допълващи и коригиращи мотиви, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предложение първо от ЗВАС, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІ-203 от 18.07.2006 г. на Бургаския окръжен съд, втори административен състав, постановено по адм. дело № 846/2005 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Г. Г. Г.М.