Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба подадена от П. С. Н. от гр. С. срещу заповед К-2541 от 21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно - производствените правила – липсва мотивирано предложение до органа по назначаването, поради което моли нейната отмяна.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. С оглед събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Със заповед № К-2541/21.04.2009г. на министъра на вътрешните работи, въз основа предложение по чл. 268 от ППЗМВР на директора на Главна дирекция „Охранителна полиция”, на осн. чл. чл. 245, ал.1 т. 13 от ЗМВР на жалбоподателя е прекратено служебното правоотношение като държавен служител в МВР от длъжността щглавен инспектор, началник на група в РУ „Транспортна полиция” – София към дирекция „Транспортна полиция” при Главна дирекция „Охранителна полиция” – МВР, с категория „В”, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Правомощието да се прекрати службеното правоотношение поради придобитото право на пенсия е по инициатива на органа по назначаването. Преди издаване на обжалваната заповед, органът по назначаването е изготвил справка за осигурителния стаж, от която е видно, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж от 30 години, 01 месец и 15 дни, от които 13 години, 0 месеца и...