Подадени са касационни жалби от Министерския съвет, Министерството на транспорта и "О"ООД, гр. В., за отмяна на решението от 15.12.2005 г., постановено по адм. дело № 7008/2005 г. на ВАС, ІV отделение, като са изложени доводи за неговата неправилност, както и за допуснати нарушения на процесуалните правила.
Становището на представителя на ВАП е в смисъл, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.
ВАС, в настоящия петчленен състав, приема, че касационните жалби са неоснователни по следните съображения:
С решение № 608 от 1.7.2005 г. Министерският съвет на РБ е определил "Октопод-С" ООД, гр. В., за участник, спечелил неприсъствен конкурс за предоставяне на концесия върху обект - публична държавна собственост, представляващ пристанищен терминал Сомовит. Като участник в конкурса "Ларчер трейдинг лимитед", гр. Л., е обжалвал решението на Министерския съвет, по повод на което е образувано адм. дело № 7008/2005 г. на ВАС, ІV отделение. С решението, чиято отмяна се иска в настоящото касационно производство, тричленен състав на ВАС е отменил цитираното решение на Министерския съвет, като е изложил доводи, че при постановяването му са нарушени изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 8 от Закона за концесиите и чл. 19, ал. 3 ППЗК.
Тези изводи на съда са правилни и в съответствие със законовите изисквания, поставени в Закона за концесиите и правилника за неговото приложение.
С решение № 58 от 31.01.2005г, обнародвано в ДВ, бр. 13 от 08.02.2005 г., на основание чл. 4, ал. 1, т. 6, чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от Закона за концесиите във вр. с чл. 117в и чл.117г ЗМПВВППРБ е обявено от Министерския съвет предоставяне на концесия с право на ползване върху обект - публична държавна собственост, представляващ пристанищен терминал Сомовит от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе, включващ пристанищна територия с посочената в решението площ, представляващ недвижим имот, сгради, съоръжения и пр. в УПИ ІV, кв. 1, подробно описани, включително с определен срок за концесията, начина на определяне на концесионера, правата и задълженията по концесията, критериите за избор на концесионера, вида и начина на плащане на задълженията на концесионера и въобще всички условия, свързани с предоставяне на концесията на определено лице. Всички изисквания в тази насока са поставени в чл. 7, ал. 1 ЗК. Съгласно ал. 3 на чл. 7 ЗК решението по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник". Така също с това решение се определя министърът, който организира конкурса или търга или сключва концесионния договор с определения без търг или конкурс концесионер. В конкертния случай председателят на определената конкурсна комисия на основание чл. 11 ЗК е обнародвал, както се посочи и по-горе, в "Държавен вестник" съобщение за предстоящия конкурс при условията, посочени съобразно изискванията на чл. 7 ЗК.
Всъщност основното възражение, както при първоначалното разглеждане на спора, така и в настоящата инстанция, се свежда до това, че установената в закона процедура е спазена, като се има предвид, че след публикацията в "Държавен вестник" за конкурсните условия е поставено и допълнително изискване от Министерския съвет, което било надлежно съобщено на страните. След заседание на конкурсната комисия на 20.04.2005 г., с протокол № 25 са допълнени конкурсните книжа за провеждане на конкурса, и то по-точно относно променливата част на годишното концесионно възнаграждение, като е добавено, че "комисията ще изчислява процента на завишение по формула, подробно описана в допълнението".
Върховният административен съд е приел, че тази промяна не е била отразена по съответния ред при оповестяване в "Държавен вестник" на конкурсните условия, което съставлява нарушение на чл. 7, ал. 1 ЗК и чл. 19, ал. 3 ППЗК. Действително, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 8 ЗК с решението за предоставяне на концесия се определят и видът, размерът и начинът на изпълнение на задължението на концесионното възнаграждение по договора за концесия и безспорно всяка промяна и допълване на определените условия по т. 8 касаят правата и задълженията на бъдещия концесионер. Законът за концесиите, както и правилникът за неговото приложение са поставили определени формални изисквания в тази насока и нарушаването им води до опорочаване и незаконосъобразност на цялата процедура. След като начинът на оповестяване на всички конкурсни изисквания, включително и тези по т. 8 е законово определен - чрез обнародване в "Държавен вестник", и това не е сторено, правилен е изводът на съда, че само на това основание решението на Министерския съвет е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В жалбите са изложени доводи, че това допълнение не е съществено, което обаче не се споделя от настоящия петчленен състав на съда. Не са спазени формалните изисквания на закона, а и не би могло да се твърди, че начинът на оценяване е един маловажен критерий за окончателния резултат при класиране на кандидатите. За тази промяна кандидатите действително са уведомени от конкурсната комисия, но в значителен срок след обявяване на конкурсните условия по съответния ред, който съгласно Закона за концесиите е строго формален.
Всички останали възражения не следва да се обсъждат, след като не е спазено при провеждане на конкурса основното изискване за публикация на конкурсните условия по чл. 7 в "Държавен вестник" - достатъчно е само това основание, за да се приеме, че е налице нарушение на процедурата, водеща до незаконосъобразност на обжалваното решение на Министерския съвет. Съображението, че конкурсните условия не са променени, а допълнени, също е неоснователно. Всъщност това "допълване" на условията по т. 8 на чл. 7, ал.1 ЗК също представлява промяна от първоначално обявените условия, а този нов метод, установен от конкурсната комисия, е следвало да се оповести по предвидения формален ред на участниците в конкурса. Всъщност от значение е не самият начин, определен в допълнителното решение, за оценка, вида и пр. на концесионното възнаграждение, а начинът на уведомяване на кандидатите, които са приели да участват в конкурса при първоначално определените условия, съобщени по съответния формален ред.
Ето защо следва да се приеме, че при постановяване на решението си Върховният административен съд, тричленен състав, не е допуснал нарушения, съставляващи касационния основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, б. "в" ГПК, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 15.12.2005 г., постановено по адм. дело № 7008/2005 г. на ВАС, четвърто отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Б. М./п/ Ц. С./п/ В. А./п/ Г. Г. В.М.