Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на Сдружение „България на гражданите”, гр. С., представлявано от председателя на Управителния съвет – Г. А., срещу мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС) по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 97-00-269/14.12.2012 г., както и срещу изричен отказ по същото заявление, обективиран в писмо № 97-00-269/03.01.2012 г. на председателя на Комисия „Публична комуникация” към ВСС.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Жалбоподателят посочва, че в законния срок ВСС не е постановил акт за уважаване (цялостно или частично) на поискания достъп до обществена информация или акт на отказ да се осигури такъв. В жалбата се твърди, че писмото от председателя на Комисия „Публична комуникация” не следва да бъде приемано като акт на ВСС, тъй като Комисията не е административен орган по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ и няма материална компетентност. Иска се отмяна на мълчаливия отказ.
Ответникът – Висшият съдебен съвет, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На проведено заседание на 23.10.2012 г. Комисия „Публична комуникация” е взела решение за сформиране и действие на Граждански съвет от неправителствени организации към ВСС. На 30.10.2012 г. проектът на правила на Гражданския съвет е изпратен на постоянните комисии на ВСС за становище, допълнение и предложения. На заседание от 27.11.2012 г. комисията е одобрила следните проекти: Правила за действие на Гражданския съвет; покана и регистрационна форма за участие.
След постъпване на документите от професионалните и неправителствени организации за участие в Гражданския съвет комисията ги е внесла на заседание на ВСС. С протокол № 53 от 13.12.2012 г. ВСС е обсъдил документите и е решил кои организации да бъдат включени в състава на Гражданския съвет, а на Сдружение „България за гражданите” и още две неправителствени организации е определен срок за предоставяне на допълнителни данни, тъй като е установено, че не са посочили извършените от тях дейности в областта на правораздаването и съдебната система. На жалбоподателя е изпратено писмо на 13.12.2012 г. с извлечение от протокола от заседанието на ВСС. С решение от заседание на 10.01.2013 г. ВСС е решил, че неодобрява заявлението за участие на Сдружение „България за гражданите”, тъй като същото няма реализирани към момента проекти в областта на правораздаването и съдебната система.
На 14.12.2012 г. председателят на сдружението е подал заявление за достъп до обществена информация, като е посочил, че иска информацията да бъде с надлежна заверка за вярност и комплектност на заверените копия на документи и дата и удостоверителни белези на длъжностното лице, което е изготвило и предоставило информацията. По преписката е приложено извлечение от протокол от заседанието на 17.12.2012 г. на Комисия „Публична комуникация”, на което е взето решение експерт към комисията да отговори на председателя на сдружението, че цялата информация относно процедурата за конституиране на Гражданския съвет към ВСС е налична на интернет страницата на ВСС. С изх. № 97-00-269/03.01.2013 г. е изпратено писмо до г-н Атанасов от председателя на Комисия „Публична комуникация” г-жа М. Л., в което е посочено, че всички документи, касаещи Гражданския съвет, са публикувани на електронната страница на ВСС в специален раздел.
При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи:
По дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ „обществена информация” е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието „обществена информация” следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Така, както е формулиран предметът на търсената информация от сдружението, се приема, че търсената информация е обществена по своя характер. Задължените да предоставят информация по закона субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на ЗДОИ. Б. В. съдебен съвет е сред тях.
Основателно е твърдението на жалбоподателя, че писмото на председателя на Комисия „Публична комуникация” не е акт на административния орган, който е бил сезиран със заявлението от 14.12.2012 г. за достъп до информация. Съгласно чл. 67, т. 1, б. „г” от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация (обн. ДВ, бр, 85 от 06.11.2012 г., в сила от 11.10.2012 г.) дирекцията осигурява прозрачност и публичност на дейността на ВСС и неговата администрация и организира нормативно установения достъп до информация. Обработката на заявлението и събирането на необходимите документи по отношение на поисканата информация са посочени като една от дейностите на тази комисия, но липсва упълномощаване на председателя й. В чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е регламентирано, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на исканата информация, за което уведомяват писмено заявителя. По делото не са представени доказателства относно изпълнението на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, което е потвърдено и в съдебно заседание от представителя на ВСС, от което следва, че ВСС не се е произнесъл по подаденото от сдружението заявление и е налице мълчалив отказ.
Оспореният от Сдружение „България за гражданите” мълчалив отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на ЗДОИ. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от закона. Разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ, а именно задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в който при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Правилото на чл. 39 от ЗДОИ регламентира, че решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка. Следователно налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ, поради което оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени.
ВАС многократно се е произнасял в своите съдебни актове, че мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което същият само на това основание подлежи на отмяна. Затова следва да бъде постановено решение, с което бъде отменен мълчаливият отказ на задължения по закон субект – Висшият съдебен съвет да се произнесе по заявлението, подадено от жалбоподателя, а административната преписка да бъде върната на административния орган за постановяване на изричен акт по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет да се произнесе по заявление с вх. № 97-00-269/14.12.2012 г. за достъп до обществена информация, подадено от Сдружение „България на гражданите”. ВРЪЩА
административната преписка на Висшия съдебен съвет да се произнесе с решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. С. Д.Д.