Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на „Медицински център Хипоталамус“ ООД, седалище и адрес на управление гр. П., ул. „В. И“ №56 за отмяна на Решение № 1962 от 16.02.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 612/2016 г.

С Решение № 1962 Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 1755 от 01.10.2015 г. на Административен съд, гр. П., с което е отхвърлена жалбата на „Медицински център Хипоталамус“ ООД срещу покана, изх. № 16-2318 от 20.12.2011 г., на директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. П..

Искателят – „Медицински център Хипоталамус“ ООД, моли съда да отмени Решение № 1962 на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 АПК.Оният довод на съда, за да постанови Решение № 1755 и Решение № 1962 е приемането, че дружеството е допуснало превишение на възложените регулативни стандарти, с което е причинило щета на Националната здравноосигурителна каса, тъй като средствата не са компенсирани. След постановяване на Решение № 1962 искателят се е снабдил от Националната здравноосигурителна каса с информация, от която е видно, че са налице остатъци по направления за специализирани медицински дейности, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностичните дейности за 2010 г. С оглед на това счита, че не е налице щета на Националната здравноосигурителна каса. Представя получена по реда на Закон за достъп до обществената информация информация от Националната здравноосигурителна каса.

Моли съда да отмени Решение № 1962. В съдебно заседание искателят поддържа искане за отмяна и по чл. 239, т. 5 АПК. Не сочи доводи. Искателят се представлява от адв. Ж.Д, Адвокатска колегия, гр. В. Т.

Ответникът по искането за отмяна – директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. П., не взема становище.

Върховният административен съд счита искането за допустимо – подадено е от надлежна страна, срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 2 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно.

За да се произнесе по основателността на искането за отмяна, съдът установи от фактическа страна следното:

1. На 20.12.2011 г. директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. П., издава покана, рег. № 16-2318, с която кани „Медицински център Хипоталамус“ ООД, на основание чл. 43, ал. 3 от Договор № 162318 от 02.02.2010 г., да възстанови сума в размер на 57 860,96 лв. за дейности, извършени над договорените регулативни стандарти.

2. На 04.10.2012 г., с Решение № 2063, постановено по административно дело № 80/2012 г., Административен съд, гр. П., отхвърля жалбата на „Медицински център Хипоталамус“ ООД срещу покана, рег. № 16-2318.

3. На 21.10.2013 г., с Решение № 13646, постановено по административно дело № 5130/2013 г., Върховният административен съд отменя Решение № 2063 и връща делото на Административен съд, гр. П. за ново разглеждане. Решението е отменено поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неуказване на страната, че за обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, а именно за установяването на релевантния факт – допуснатото превишение на регулативните стандарти причинило ли е щета на Националната здравноосигурителна каса. Съдът изрично е посочил, че за доказване на релевантния факт е необходимо назначаването на съдебна експертиза.

4. При новото разглеждане на делото съдът е назначил съдебна експертиза, която е дала заключение, че дружеството „е причинило щета на НЗОК и средствата не са компенсирани посредством неусвоени от други изпълнители на медицинска помощ направления за СИМП и МДД“.

5. На 01.10.2015 г. с Решение № 1755, постановено по административно дело № 3266/2013 г., Административен съд, гр. П., отхвърля жалбата на „Медицински център Хипоталамус“ ООД.

6. На 19.10.2015 г. „Медицински център Хипоталамус“ ООД подава касационна жалба срещу Решение № 1755.

7. На 07.12.2016 г. „Медицински център Хипоталамус“ ООД подава до директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. П., искане за предоставяне на информация за неусвоения размер на специализирани медицински дейности, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностична дейност за 2010 г. от изпълнители на първична извънболнична медицинска помощ и на специализирана извънболнична медицинска помощ в Районната здравноосигурителна каса, гр. П..

8. На 21.12.2016 г., с Решение № РД-19-212, главният секретар на Националната здравноосигурителна каса предоставя на „Медицински център Хипоталамус“ ООД исканата информация.

9. На 05.01.2017 г. директорът на Националната здравноосигурителна каса, с Решение № РД-19-6, предоставя на „Медицински център Хипоталамус“ ООД информация относно първоначално и допълнително определения на Районната здравноосигурителна каса, гр. П., размер на специализирани медицински дейности, високоспециализирани медицински дейност и медико-диагностични дейност.

10. На 16.01.2017 г. Върховният административен съд провежда открито съдебно заседание по административно дело № 612/2016 г. В съдебното заседание пълномощникът на „Медицински център Хипоталамус“ ООД представя и съдът приема: 1.) молба от 07.12.2016 г. на „Медицински център Хипоталамус“ ООД до директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. П., за предоставяне на информация; 2.) информация, предоставена на дружеството с Решение №РД-19-212 от 21.12.2016 г. от главния секретар на Националната здравно-осигурителна каса; 3.) информация, предоставена на дружеството с Решение №РД-19-6 от 05.01.2017 г. от управителя на Националната здравноосигурителна каса; 4.) писма на директора на Националната здравноосигурителна каса до директорите на районните здравноосигурителни каси.

11. На 17.02.2017 г., с Решение № 1962, постановено по административно дело №612/2016 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение № 1755.

При така установените по делото факти искането за отмяна на релевираното основание е неоснователно. Искателят твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. За да е налице хипотезата на точка 1 е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това значи, че става въпрос за обстоятелства или за писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на делото. Новооткрито доказателство е налице тогава, когато дадено обстоятелство е било известно на страната, но тя не е могла да го докаже по съответния ред до приключване на делото.

Искателят твърди, че в случая е налице ново обстоятелство, което не му е било известно в хода на съдебното производство, но което има съществено значение за делото, тъй като доказва липсата на основния релевантен за основателността на жалбата му факт – наличието на щета за здравноосигурителната каса. Това ново обстоятелство – липсата на щета за здравноосигурителната каса, искателят твърди, че се доказва от предоставената му от главния секретар на Националната здравноосигурителна каса информация, която представлява „ново“ писмено доказателство.

Видно от представените и приети в съдебното заседание на 16.01.2017 г. писмени доказателства соченото от искателя „ново“ писмено доказателство е било представено от него и надлежно прието от съда като доказателство по делото.

Следователно, искателят не само е знаел за твърдяното „ново“ обстоятелство, не само е разполагал с твърдяното „ново“ доказателство, но и го е представил по делото, а съдът го е приел и приобщил към доказателствата, въз основа на които е постановил решението си.

В случая, релевантното обстоятелство – липсата на щета за здравноосигурителната каса, не само е било твърдяно от искателя обстоятелство, то е било доказвано с доказателства, едно от които е именно соченото като „ново“ писмено доказателство – предоставената с Решение №РД-19-212 информация от главния секретар на Националната здравноосигурителна каса. Следователно, твърдяното с молбата за отмяна ново обстоятелство не е ново, а представеното „ново“ писмено доказателство нито е ново, нито е новосъздадено. То е доказателство, което искателят е представил в хода на съдебното производство и съдът надлежно е приобщил към доказателствата по делото.

С оглед на горното искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Медицински център Хипоталамус“ ООД, седалище и адрес на управление гр. П., ул. „В. И“ №56 за отмяна на Решение № 1962 от 16.02.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 612/2016 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.