Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д.Т, подадена чрез адв. Р.В, против решение № 3120/10.05.2018 г., постановено по адм. дело № 14087/2017г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация №1010 от 23.08.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел „ОП - Средец/ Триадица“ на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска дейност“ при Столична община, потвърден с Решение № СФД17-РД28-123/04.10.2017 г. на директора на Дирекция „Общински приходи“ при С.О.К релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на дирекция "Общински приходи" при СО, чрез главен юрк.. Й, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д.Т срещу АУЗД №1010 от 23.08.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел „ОП - Средец/ Триадица“ на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска дейност“ при Столична община, потвърден с Решение № СФД17-РД28-123/04.10.2017 г. на директора на Дирекция „Общински приходи“ при С. О, с който са установени задължения за данък върху превозните средства за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в размер на 1 476,56 лева, включително главница и лихва. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон. Съдът е установил, че процесният автомобил марка „БМВ“ 320 Д с рег. [рег. номер на МПС], е регистриран за движение на името на Д.Т,в качеството му на собственик, по реда и при условията на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. От фактическа страна по делото безспорно е установено, че регистрацията на автомобила не е прекратена по реда и при условията на Наредба №І-45 от 24.03.2000 г., както и не е подадено заявление от собственика на автомобила по реда на чл. 18а, ал. 3 от същата Наредба. Съдът е приел, че по силата на чл. 58, ал. 4, изр. 1 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, съответно задълженията в оспорения акт са правомерно установени по основание, период и размер. Според решаващия състав противозаконното отнемане на МПС не е предвидено от законодателя като основание за освобождаване от данък върху моторни превозни средства. Решението е правилно.

Спорът по делото се свежда до въпроса относно дължимостта на установения от органа по приходите данък върху превозното средство в хипотезата, когато автомобилът е откраднат на 16.01.2012 г., а регистрацията му в отдел „Пътна полиция“ не е прекратена.

Съгласно разпоредбите на чл. 52, т. 1, чл. 53 и чл. 54, ал. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б, като данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства по постоянния им адрес. Д.а на ДПС е обвързана с прекратяването на регистрацията – чл. 58, ал. 4 ЗМДТ.Стелно, правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което, легитимирайки се като негов собственик до прекратяване на регистрацията, за касатора в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ е възникнало задължението за заплащане на ДПС в законоустановения по чл. 60 ЗМДТ срок, за процесните периоди. Както правилно е приел първоинстанционният, в случая регистрацията на автомобила е прекратена на 27.06.2017 г. – това е и релевантният момент, от който следва да се приложи нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. От друга страна липсват доказателства и твърдения от страна на касатора да е подавано писмено заявление за прекратяване на регистрацията на автомобила по чл.18а, ал. 3 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. след обявяване за издирване на МПС по надлежния ред. В съответствие с материалния закон е изведено заключение за липса на основания за отпадане на задължението за заплащане на процесния данък до преустановяващия облагането момент.

Неприложима в случая е и действалата до 01.01.2010 г. редакция на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ, за унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган, тъй като обхванатият от АУЗД период не попада под действието на цитираната разпоредба по време, чиято отмяна (01.01.2010 г.) предхожда възникването на процесните данъчни задължения (2012 г. – 2017 г.).

Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 333 лева – разноски за касационната инстанция. За първоинстанционното производство не се следват разноски на ответника, тъй като такива са присъдени от първоинстанционния съд с оспореното решение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3120/10.05.2018 г., постановено по адм. дело № 14087/2017г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Д.Т, ЕГН – [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер], да заплати на Столичната община сумата от 333 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.