Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Д.И, като особен представител по чл. 26, ал.1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) на М. Мунир, [гражданство], срещу решение № 4745 от 12.07.2018 г. по адм. д. № 5956/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 5364з-691/16.05.2018 г. на Директор на Дирекция „Миграция, с която е продължено принудителното му настаняване в СДВНЧ за срок от 6 месеца, считано от 23.05.2018 г.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че са налице фактическите основания за издаване на заповедта, в която са изложени мотиви, че независимо от положените усилия изпълнението на принудителната административна мярка ще продължи по - дълго поради обстоятелството, че е налице забавяне при получаване на необходимите документи и с оглед гарантиране на успешното извеждане. Всяко задържане следва да е за възможно най - кратък срок, да продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури. В случая липсват осъществили се в близък период до искането за продължаване на принудителната административна мярка действия по получаване на необходимите документи или гарантиращи успешното извеждане на чужденеца. Видно от писмо рег. № 536423074/28.12.2017 г. на директора на Дирекция "Миграция" до директора на ГД "Гранична полиция", жалбоподателят е сред лицата за които посолството на Ислямска република [страна] отказва да издаде пасавани за завръщане в страната им и в него се съдържа искане за сезиране на съответната институция за издаване на пасавани. След м. декември 2017 г. до издаване на оспорената пред съда заповед липсват доказателства за надлежно изпълнение на процедурите по извеждане на чужденеца, които да обосновават необходимостта от настаняването му в СДВНЧ. Не е доказано, че е налице забавяне на процедурата по получаване на документите за извеждането на...