ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208

София, 26,02,2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и десета година, в състав:

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Емил Марков

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

ч. т. дело № 135 /2010 год.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. ЕООД-Балчик против определение № 710/4.12.2009 г. по ч. гр. д. № 1015/2009 г. на Добрички ОС, с което се потвърждава определение № 1072/20.10.2009 г. по ч. гр. д. № 270/2008 г. на Балчишки РС за обезсилване на основание чл.415,ал.2 ГПК на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по въпросите за назначаване на особен представител в заповедното производство и за продължаване на срока за възражение от особен представител по чл.414,ал.2 ГПК, като първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС-опр. № 418/15.07.2009 г. по ч. т.д. № 397/2009 г. на І т. о., а и двата обуславят приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Следва да се приеме, че частната касационна жалба е подадена в срок, съобразно разпоредбата на чл.39,ал.1 ГПК и приетото в опр. № 609/9.11.2009 г. по ч. т.д. № 607/2009 г. на І т. о.

Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст. д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.

Въззивният съд не е...