№ 128

Гр.София, 27.01.2010 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова

Тотка Калчева

при секретаря. .................. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч. т.д.№ 831 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “С” Е., гр. П. срещу определение № 886/20.08.2009г., постановено по ч. гр. д. № 115/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба против определение от 11.11.2008г. по т. д. № 54/2007г. на Пловдивския окръжен съд за оставяне без разглеждане на инцидентен установителен иск..

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.118 и чл.97, ал.1 ГПК отм. за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск за съществуване на оспореното правоотношение, тъй като фактът дали определени лица са били членове на С. на директорите към момента на подписване на оспорен документ, ще се установи въз основа на вписванията в търговския регистър. При вписвано несъществуващо обстоятелство или при нищожност или недопустимост на вписването на ищеца е посочена възможността по чл.29 ЗТР за упражняване на правата му.

Според частния жалбоподател въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, тълкувана като предоставяща право на всяко лице, което иска със сила...