Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.12. две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

ч. т.дело № 729/2009 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във вр. с чл.121 ГПК по повод подадена частна жалба от „Д”ЕООД, гр. С. с вх. №57735/29.10.2009 год. на Софийския градски съд срещу определение от 18.09.2009 год. по ч. гр. д. №8535/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, І. О., с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение от 05.06.2009 год. по гр. д. №24171/09 год. на Софийския районен съд, 53 състав, с което е уважено възражението за местна неподсъдност на ответника ”Д” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П.. Д. е изпратено по подсъдност на Пловдивския районен съд и е прекратено производството пред Софийския районен съд.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е процесуално недопустимо, евентуално неправилно, постановено при всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.291, т.3 ГПК. Навежда довода, че възражението за местна неподсъдност е направено от адвокат Я, който не упълномощен от представляващия дружеството по съответния ред. По делото няма доказателства за връчен препис от исковата молба, поради което не е спазен и срокът по чл.119, ал.3 ГПК за възражението за местна неподсъдност.

Като основания за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК сочи ”произнасяне по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Подържа, че тези въпроси са разрешени противоречиво от съдилищата. В подкрепа на довода си е...