О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50066

гр. София, 02.02.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2199 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. А“ ЕООД, [населено място], срещу решение №474/21.07.2021г. по в. т.д.№124/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №142 от 27.12.2018г. по т. д.№125/2016г. на Врачански окръжен съд, ТО, с което е признато за установено по отношение на „Т. А“ ЕООД вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 50 000 лв., представляваща част от главницата по Договор за предоставяне на банков кредит срещу складов запис №060-107/27.09.2011г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата, за която по ч. гр. д. №2809/2016г. по описа на Районен съд – Враца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, и с което ответникът е осъден да заплати на насрещната страна разноски в производството в размер на 6 100 лв., както и такива в заповедното в размер на 2 280 лв.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че той, в качеството си на влогодател, е бил в правото си да получи заложената вещ от влогоприемателя и доколкото не е упражнил това право, е бил недобросъвестен. Твърди, че ако въззивният съд бе приложил разпоредбата на чл.582 ал.1 от ТЗ съгласно вложения в нея смисъл, той би следвало да...