Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/.
Образувано е по касационна жалба на Д. Андъч, [гражданство], подадена чрез упълномощен адв. Б.С, против решение № 591 от 23.07.2018 г., постановено от Административен съд - Хасково, по адм. д. № 463/2018 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че не е отчетена в достатъчна степен действителната обстановка в държавата по произход и не са изследвани детайлно причините, поради които той търси закрила. Счита, че в случая са налице предпоставките за предоставяне на претендирания статут на бежанец или хуманитарен статут и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Минкова, която в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й, защото не са налице предпоставките за предоставяне на убежище по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От представените справки ставало ясно, че в последните години турската страна е направила реформи с цел спазване правата на тази етническа група - кюрди и предоставяне на повече права за тях. Заявява, че няма данни за наличие на пренебрежително дискриминационно, унизително и друго отношение към кюрдите в Турция или такова, което би поставило лицата да напускат страната по причини посочени посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е съобразил материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх у лицето от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗУБ.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Д. Андъч за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 591 от 23.07.2018 г. е отхвърлена жалба на Д. Андъч, [гражданство], срещу решение № 933/11.04.2018г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Хасково е приел, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, постановен е в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Първоинстанционният съд е счел, че е законосъобразен изводът на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В мотивите на съдебното решение подробно и задълбочено е обсъдено и приложението в конкретната хипотеза на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, като е изведено заключение, че в случая оспорващият не е посочил като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, регламентирани в горепосочената разпоредба.
Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно разглеждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че атакуваното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като не са изследвани детайлно причините, поради които жалбоподателят търси закрила. В мотивите на съдебния акт точно е констатирано, че след подаване на молба вх. №105450-2395/15.05.2017г. на молителя е разяснена и му е осигурена възможност да кандидатства за международна закрила и му е връчен екземпляр от Указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Р. Б, както и списък с организации, работещи с бежанци и чужденци. В случая не е спорно обстоятелството, че с Д. Андъч е проведено интервю, обективирано в писмен протокол. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания, мотивирали органа при издаването му, и в него е обсъдено, както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата по произхода му и са взети под внимание изтъкнатите от него факти от личната му история като елементи от молбата за статут по чл. 4, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. В резултат на това е изведено вярно заключение, че общата обстановка в държавата по произход е оценена в достатъчна степен на база на информация от надеждни международни източници, които са посочени в цитираната в решението справка. Първостепенният съд обосновано е възприел извода на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като понятието "преследване" в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е определено в текста на чл. 8, ал. 4 от горепосочения закон - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1- 3 във връзка с чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В настоящия случай, видно от протоколите от проведените с оспорващия интервюта по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като основна причина за напускане на страната си по произход [страна] проблеми с официалните власти – полицейските органи, като е посочил, че бил изтезаван и преследван, бил е бит и му е осъществяван физически и психически тормоз, заради изпълняваната от него дейност в политическа партия, както и за това, че бил от [етнос] етнически произход. Освен това жалбоподателят посочва, че бил съден, имало образувани дела срещу него. Във връзка с това следва да се отбележи, че жалбоподателят твърди наличие на проблеми с полицейските органи, свързани единствено с дейността му в политическата му партия, като не заявява, че проблемите са продиктувани заради етноса му. Общоизвестен факт е, че в Турция са налице проблеми със спазването на човешките права, но тези проблеми не биха могли да се определят като такива, даващи основание за предоставяне на международна закрила.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на противоречия в бежанската история на кандидата. Налице е възможност лицето да пребивава в страната си и да води сравнително спокоен живот, имайки предвид факта, че докато е живял в гр. И.Д.А не е имал проблеми с полицията, въпреки че е продължил да осъществява дейността си. Предвид последното може да се направи обоснован извод, че в случая оспорващият е разполагал с възможността да напусне района, в който е живял, и да се установи на друго място в страната, вместо това той е решил да напусне държавата. Не е за пренебрегване и друго противоречие, което е налице при сравнителния анализ на изложеното в двете проведени с чужденеца интервюта, а именно, че в едното от тях същият твърди, че всичките му близки са напуснали страната, а в другото заявява, че би могъл да прати брат си да провери какъв е хода на съдебните му дела. Имайки предвид противоречията, председателя на ДАБ правилно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията на молителя. С оглед последното следва да се посочи, че при преценката си органът не трябва да дава преимущество на едни твърдени факти и обстоятелства, за сметка на други, а всички те трябва да се изследват детайлно, по отделно и в цялост за да се придобие реална представа за действителното положение на молителя и затова доколко бежанската му история отговаря на действителни факти и е правдоподобна или не, както в случая е било направено.
Отделно от това, от проведените с молителя интервюта е видно, че той е твърдял, че е напуснал страната си по произход, тъй като бил подложен на натиск от турските власти за това, че участвал в политическа партия [ПП]. От приетите по делото доказателства се установява, че отново съществуват противоречия в твърденията на кандидата. Жалбоподателят е посочил, че политическата партия, в която членува, не участва в управлението на страната, което обаче е опровергано от административния орган чрез представянето на справка вх. № МД-516/28.04.2017 г., от която е видно, че на парламентарните избори през 2011 година Партията на мира и демокрацията се обединява с Демократичната партия на народите.
По отношение на съдебните дела срещу оспорващия, следва да се има предвид, че турските власти разполагат със законово право да повдигат обвинение на лица, за които има съмнение, че извършват дейност в нарушение на нормативноустановения ред в страната, като повдигането на обвинение и постановяването на присъда не са основание да се счита, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ. В случая няма достоверни данни да са били нарушени правата на жалбоподателя или същият да е бил и да продължава да е обект на несправедливост.
На следващо място настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че е общоизвестен факт политическата и социалната обстановка в южната ни съседка, арестите и рестрикциите от страна на официалната власт, след опита за преврат през лятото на 2016г. Всички тези действия на официалните власти в Турция, обаче, не биха могли да се определят като такива, налагащи напускането на страната по бежански или хуманитарни причини. Следва да се има предвид обстоятелството, че голяма част от твърденията в конкретния случай за процесите, случващи се в страната, не почиват на доказателства. Всичко това не дава основание да се приеме, че в Турция е налице ситуация или конфликт, които да налагат напускането на нейните граници поради причини, които могат да бъдат определени като релевантни за предоставяне на статут на бежанец на дадено лице или на хуманитарен статут по причините, посочени в ЗУБ.
Противоречиви са и изявленията на жалбоподателя, свързани с религията, която изповядва, като веднъж той посочва, че е мюсюлмани, а в следващ момент, че е йезид. В проведените интервюта с кандидата е отразено, че той е заявил, че е [етнос], но никъде не е посочил, че владее [език]. Посочил е, че говори турски език. От справка от 29.03.2018 година е видно, че през последните години турските власти са предприели множество реформи за защита правата на кюрдите. От 2016 година кюрдският език е официално разрешен на територията на Р. Т, което е видно от справка от 28.04. 2017 година.
Освен това, следва да се има предвид, че в настоящия случай молителят не е изтъкнал като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, предвидени в нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От съществено значение е обстоятелството, че в атакувания административен акт и в обжалваното съдебно решение е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на Справка от специализирана дирекция в Държавната агенция за бежанците и е съобразено това, че жалбоподателят не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция. Твърденията за подлагане на изтезание, съдът кредитира дотолкова, доколкото същите дори и да са били осъществявани, то те са били преустановени и не биха продължили, ако жалбоподателят направи опит да живее в друга част на страната си. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че в хода на административното и на първоинстанционното производство не се е установило наличие на юридически факти, осъществяващи хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ и на чл. 9, ал. 6 и 8 от ЗУБ. В хода на касационния процес горепосоченият извод не е опроверган, а се потвърждава от приетата като доказателство актуална Справка относно положението в Р. Т от 17.09.2018 година.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Страните не претендират присъждане на разноски.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 591 от 23.07.2018 г., постановено от Административен съд Хасково, по адм. д. № 463/2018 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.