Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Г.А и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 221 от 03.05.2017 г., постановено по адм. д. № 64 по описа на Административен съд - Пазарджик (АС - Пазарджик) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение ГД „ИН“ е осъдена за заплати на Антонов обезщетение в размер на 800,00 лв. за причинени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от ГД „ИН“ за периода 10.08.2016 г. – 31.01.2017 г., като искът му по т, 1 от исковата молба е отхвърлен до пълния предявен размер от 44500,00 лв. Наред с това, ГД „ИН“ е осъдена да заплати на Антонов и обезщетение в размер на 200,00 лв. за причинени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от ГД „ИН“ за периода 03.01.2017 г. – 05.01.2017 г. (две денонощия) и за периода 11.01.2017 г. – 23.01.2017 г. (дванадесет денонощия), като искът му по т. 2 от исковата молба е отхвърлен до пълния предявен размер от 4000,00 лв.

С касационната жалба на Антонов съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в отхвърлителната исковете му част. Твърди се, че е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се становище, че съдът не е съобразил чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) при определяне на размера на обезщетението. При това се твърди, че не са отчетени в достатъчна степен интензитета на вредите и продължителния период, през който са били търпени те. Наред с това, не било отчетено и влошаването на здравословното състояние на Антонов. Иска се уважаване на предявените искови претенции изцяло. В допълнителна молба, постъпила по делото, Антонов иска да „…бъдат начислени държавни лихви към сумата от 1000,00 лв.“, която ГД „ИН“ е осъдена да му заплати, считано от 10.08.2016 г. до датата на окончателното изплащане на цялата сума.

В съдебното заседание този касационен жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалния му представител адв.. С, с което моли жалбата му да бъде уважена.

Касационната жалба на Антонов се оспорва в представен от ГД „ИН“ писмен отговор, който предвид съдържанието си има характер и на писмени бележки по съществото на спора.

С жалбата на ГД "ИН" решението се обжалва в осъдителната този касатор част. Предвид изложеното в нея, поддържа се, че решението в тази част е постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този жалбоподател, съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства. Твърди се, че по делото не били установени вредата, бездействието на администрацията и причинната му връзка с вредите. По изложените в тази касационна жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната от ГД "ИН" част и отхвърляне на предявените претенции.

В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се представлява. По делото е постъпило писмено становище по съществото на спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената от Антонов жалба и основателност на жалбата на ГД „ИН“.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност.

Разгледани по същество, касационните жалби са частично основателни.

Установено е от първоинстанционния съд, че Антонов е постъпил в З. [ място] на 10.08.2016 г., където е настанен в Приемно отделение, в спално помещение № 210. Пребивавал там до 16.08.2016 г., след което бил настанен в Четвърто отделение, в спално помещение № 401. Бил неработещ. Във всички спални помещения имало течаща вода и санитарен възел, както и свободен достъп до тях. На лишените от свобода всеки месец се раздавали хигиенни и санитарни материали за поддържане на хигиената в коридора, спалните и общите помещения. Легловата база била от метална конструкция - войнишки тип „вишка“. На новопостъпващите в затвора се полагал дюшек и завивки, но всички, които имат желание и след писмено заявяване, имали възможност да получат от близките си по време на свиждане постелъчни завивки и бельо. Установено е също така, че бръснарница в затвора нямало, но един от лишените от свобода бил назначен на длъжност „бръснар“. По утвърден от началника на затвора график, посещавал лишените от свобода в отделението и извършвал тази услуга. Лишените от свобода имали право да използват собствени електрически самобръсначки по график.

С. З № Д-588/16.12.2016 г. Антонов бил наказан с изолиране в наказателна килия за срок от четиринадесет денонощия. Дисциплинарното наказание той изтърпял от 03.01.2017 г. до 04.01.2017 г. и от 11.01.2017 г. до 23.01.2017 г. в карцер № 101.

Спално помещение № 401 било с квадратура 28,30 кв. м., в което за процесния период са били настанени между 9 и 12 души. Имало обособен санитарен възел. Килия № 101 била с квадратура 6,7 кв. м., в която били настанени 2 души. Нямало санитарен възел.

Съдът съобразил и казаното от разпитаните по делото свидетели К.М и Г.Р, чиито показания възприел като непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на гласните доказателства съдът приел за установено, че помещение № 401, в което ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода е с лоши хигиенни и битови условия, тъй като то било обитавано от дървеници, мишки и хлебарки. В килията имало тоалетна, която била в изключително лошо хигиенно състояние - тръбите капели, имало влага, мухъл, дървеници и мишки. Нямало достатъчно дневна светлина. Имало 3 прозореца с размери 120 см. на 50 см., с изпочупени стъкла. В наказателната килия, където Антонов е изтърпял наказание „изолиране в наказателна килия от 14 денонощия“ нямало санитарен възел, тоалетна, нито течаща вода. Там физиологичните си нужди лишените от свобода удовлетворявали в кофи, които се изхвърляли сутрин и вечер. Килията била осветена с една крушка от 40 вата, която светела денонощно. Помещението било обитавано от дървеници, паяци и мишки и покрито с влага и мухъл. Постелъчното бельо, дюшеците и одеялата във всички помещения били в окаяно състояние, нехигиенизирани, окъсани, мръсни, пълни с дървеници.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод за частична основателност на предявените искове. За да мотивира този правен резултат се позовал на разпоредбите на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. Б, чл. 3 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) и чл. 42 от същия закон. Посочил, че конкретно установените факти по делото относно пренаселеността в килиите, както и лошите битови условия в спалните помещения водят до извода, че битовите условия в затвора създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода и за уронване на човешкото им достойнство. Наред с това, тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извод за заплаха на здравето им поради липса на елементарни хигиенни стандарти. По тези съображения съдът намерил исковете за частично основателни, тъй като бездействието е на длъжностни лица на ГД „ИН“, който се явява надлежен ответник съгласно чл. 205 АПК.

Като взел предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) и съобразил характера на деянието, естеството и степента на претърпените морални страдания, както и времето на престой на Антонов в твърдените неблагоприятни условия, съдът направил извод, че справедливото обезщетение е „… 1. За първия иск за периода 10.08.2016 г. до 31.01.2017 г. /5 месеца и 21 дни/ в размер на 800 лева, за целия период; 2. За втория иск при изтърпяване на наказание „изолиране в наказателна килия“ от 14 денонощия, а именно от 03.01.2017 г. до 05.01.2017 г. /2 денонощия/ и от 11.01.2017 г. до 23.01.2017 г. /още 12 денонощия/ - в размер на 200 лева.“, а в останалата част приел, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която ГД „ИН“ е осъдена за заплати на Антонов обезщетение в размер на 800,00 лв. за причинени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от ГД „ИН“ за периода 10.08.2016 г. – 31.01.2017 г., като искът му по т. 1 от исковата молба е отхвърлен до пълния предявен размер от 44500,00 лв., а в останалата част е правилно.

Видно от исковата молба, по която било образувано производството пред АС – Пазарджик, Антонов предявил искове срещу ГД „ИН“, както следва: 1. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на получени заради условията в Затвора – [населено място] две заболявания ([диагноза] и [диагноза]) в размер на 44500,00 лв. за периода 10.08.2016 г. – 31.01.2017 г., както и 2. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като следствие на поставянето му в унизителни и нечовешки условия в продължение на четиринадесет денонощия (от 03.01.2017 г. до 05.01.2017 г. и от 11.01.2017 г. до 23.01.2017 г.) в наказателна килия в Затвора – [населено място] в изпълнение на наложено му наказание със заповед на началника на Затвора – [населено място] в размер на 4000,00 лв.

На първа страница от обжалваното съдебно решение (вж. последен ред) съдът е посочил, че „За тези две заболявания ищецът е предявил иск в размер на 44500,00 лв. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“. По – нататък е приел, че заради условията, при които е пребивавал по време на престоя си в наказателната килия Антонов твърди, че е претърпял болки и страдания, унижение от нечовешките условия, поради което претендира неимуществени вреди в размер на 4000,00 лв. Въпреки непрецизно формулирания диспозитив на съдебното решение, ясна е волята на първоинстанционния съд, че искът по т. 1 от исковата молба, който е уважен до размера на 800,00 лв. е предявеният за обезщетяване на неимуществените вреди, свързани с възникналите заради условията в затвора – [населено място] заболявания на Антонов, а този по т. 2 от исковата молба – за обезщетяване на болките и страданията, които е претърпял заради поставянето му в продължение на четиринадесет денонощия в наказателна килия при нечовешки условия. При това обаче, видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е изложил никакви съображения, с които да обоснове извода си да уважи, макар частично исковата претенция „по т. 1“ от исковата молба. Видно от мотивите, съображенията му изцяло са насочени към нечовешките и унизителни условия, при които е бил поставен Антонов за процесните периоди, но не става ясно по какви причини приема частичната основателност на иска за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди вследствие на получени заради условията в Затвора – [населено място] две заболявания ([диагноза] и [диагноза]) в размер на 44500,00 лв. за периода 10.08.2016 г. – 31.01.2017 г. За връзката между неблагоприятните условия и здравето на лишените от свобода, поставени при тези условия в решението се съдържа само едно изречение и то по принципен въпрос, без никаква конкретика към казуса: „Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти“. Наред с това, съдът не е съобразил, че искът е предявен на 26.01.2017 г., когато исковата молба на Антонов е подадена в АС - Пазарджик, а обезщетяване на вредите се търси за период до 31.01.2017 г.

В мотивите на решението, предмет на контрол, не се съдържа преценката на доказателствата и правните изводи на съда във връзка с така предявения иск (по т. 1 от исковата молба), предвид което следва да се приеме, че е налице липса на конкретни мотиви. При липсата на конкретни мотиви във връзка с иска по т. 1 от исковата молба, невъзможна се явява проверката на обжалвания съдебен акт в тази част досежно приложението на материалния закон. Тъй като в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК обжалваното решение не съдържа констатации относно релевантните факти по така предявения иск и правни изводи във връзка с тях, то следва да бъде отменено в тази част. Делото следва да бъде върнато в същата част за ново разглеждане на друг състав на АС - Пазарджик. При новото разглеждане на делото и постановяване съдебното решение съдът следва да изложи фактически и правни изводи като за целта извърши анализ на всички относими обстоятелства и доказателства, а преди това да даде конкретни указания на страните по разпределението на доказателствената тежест, като има предвид разпоредбите на глава седма ЗИНЗС (чл. 284 – чл. 286 ЗИНЗС), във вр. с пар. 49 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ДВ, брой 13 от 20017 г., в сила от 07.02.2017 г.). Следва да се произнесе и по искането за експертиза на Антонов, заявено в съдебно заседание на 13.03.2017 г.

В останалата част решението е правилно. В тази част то е постановено при изяснена фактическа обстановка, а крайните изводи на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Пазарджик е достигнал до правилни изводи за частична основателност на претенцията по т. 2 от исковата молба до размера на 200,00 лв., които се споделят от настоящия състав.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" срещу приетото от съда, че Антонов е претърпял вреди като следствие на поставянето му при крайно неблагоприятни условия в наказателната килия за периода от четиринадесет денонощия, които са в пряка причинна връзка с поведението на длъжностни лица от ГД "ИН". Не се споделят от настоящия състав оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на твърдените от Антонов неимуществени вреди във връзка с лошите хигиенни и битови условия, липса на санитарен възел и течаща вода в наказателната килия, липсата на естествена светлина, наличието на дървеници, паяци и мишки, както и във връзка с това, че удовлетворяване на нуждите от тоалетна е ставало в кофа, поставена в същото помещение. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин се установява наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на това затворническо помещение съобразно изискванията на КЗПЧОС, като част от вътрешното право на държавата.

С оглед приетото и установено по делото, обосновано може да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Антонов във връзка с посочените условия в наказателната килия в Затвора – [населено място] надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията на затвора е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на санитарен възел и течаща вода, липсата на естествена светлина и лошите хигиенно - битови условия причиняват дискомфорт и неудобства за лишените от свобода, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо Антонов нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Ето защо, правилно е прието от съда, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Тази искова претенция правилно е възприета като доказана по основание.

Не се споделят от настоящия състав оплакванията на Антонов относно размера на присъденото обезщетение. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за него, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 200,00 лв. за четиринадесетдневния исков период ще го възмезди адекватно. В този смисъл размерът му не се явява несъразмерен, несправедлив и занижен, и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от лицето.

Предвид всичко гореизложено решението в таи част е обосновано и е постановено при правилно приложение на закона. Като валидно и допустимо то следва да бъде оставено в сила в тази част, тъй като не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна.

Неоснователно е и направеното с допълнителна молба искане от Антонов за присъждане на лихва. Първоинстанционният съд е присъдил сумата така, както е поискана с исковата молба. Видно от нея лихва не е била претендирана.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 221 от 03.05.2017 г., постановено по адм. д. № 64 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2017 г. В ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена за заплати на Г.А обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 800,00 лв. за периода 10.08.2016 г. – 31.01.2017 г. и В ЧАСТТА, с която искът по т. 1 е отхвърлен в останалата част до предявения размер от 44500,00 лв. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пазарджик в тези части при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221 от 03.05.2017 г., постановено по адм. д. № 64 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2017 г. в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.