Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р.Ю от [населено място], чрез адв.. Д като процесуален представител, против решение № 1978 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 11997/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед.
Ответникът – младши контрольор в сектор 01, отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р.Ю против заповед № 4426/28.09.2017 г. на младши контрольор в сектор 01, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за доказаност на материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно.
Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е валиден акт като издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. ЗДвП (в приложимата редакция след изм. с ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) мерките на...