Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на В.Н, от гр.[населено място], за отмяна на влязло в сила Решение № 2432 от 26.02.2018 г. по адм. дело № 7883/2017 г. на ВАС, второ отделение. В искането за отмяна се твърди, че решението противоречи на решение № 664 от 25.09.2015 г. по адм. дело № 1238/2014 г. на Административен съд София-област и решение № 902 от 12.10.2016 г. по адм. дело № 485/2016 г. на Административен съд София-област. Излагат се съображения обуславящи основанието на чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК.

Ответникът-Кмета на О. С, представляван от адвокат И.Ц, оспорва молбата за отмяна по подробно изложени съображения и претендират нейното отхвърляне, както и присъждане на направените по делото разноски. Счита, че не са налице предпоставките на чл.239,ал.1, т.4 от АПК за отмяна на решението.

Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок от надлежна страна, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:

В настоящото производство, на основание чл. 239, т. 4 от АПК, се иска отмяна на влязлото в сила влязло в сила Решение № 2432 от 26.02.2018 г. по адм. дело № 7883/2017 г. на ВАС, второ отделение. В искането се поддържа, че решенето противоречи на решение № 664 от 25.09.2015 г. по адм. дело № 1238/2014 г. на Административен съд София-област и решение № 902 от 12.10.2016 г. по адм. дело № 485/2016 г. на Административен съд София-област. Твърди се, че предмет на трите решения е една и съща заповед на кмета на О. С.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго...