Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Ц.Т от [населено място] чрез адв. Ц.С против решение № 233/30.06.2017 г., постановено по адм. д. № 254/2017 г. по описа на Административен съд - Враца.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби– касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изричния отказ на кмета на община - Оряхово, обективиран в негово писмо изх. № АО-94-491-/1/ от 04.04.2017 г., с което на молителката Ц.Т е отказано издаване на удостоверение за наследници на Н.Т, б. ж. на [населено място] поради обстоятелството, че не попада сред кръга от наследниците му и не е сред легитимираните по закон лица, по чието искане може да бъде издадено заявеното удостоверение за наследници.
Касационният жалбоподател, Ц.Т, редовно призована, не се явява и не се представлява. От същата чрез процесуалния й представител адв.Ц.С по делото е депозирано писмено становище по съществото на спора с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение.
Ответникът, кметът на община - Оряхово, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на същата и за правилност на атакувания с нея съдебен акт.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения.
Кметът на община – Оряхово е бил сезиран с искане от Ц.Т вх. № АО-94-491/31.03.2017г. за издаване на удостоверение за наследници на Н.Т, семейно положение : [семейно положение], починал през 1923г. с наследници / посочени от молителката/, сред които фигурира и С.Т – съпруг на молителката / починал/. С писмо изх. № АО-94-491-/1/ от 04.04.2017 г., което е и предмет на обжалване в първоинстанционното административно производство, кметът на община – Оряхово е отказал издаване на исканото удостоверение с мотива, че според чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. и Решение № 1069/11.10.1993г. на ВС на РБ молителката не се явява наследница на лицето, чието удостоверение за наследници е поискала.
С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Ц.Т срещу цитираното по-горе писмо изх. № АО-94-491-/1/ от 04.04.2017 г.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният изричен отказ е издаден от надлежен орган, притежаващ необходимата материална и териториална компетентност, в изискуемата писмена форма и съдържа всички разписани в закона реквизити, включително и фактическите обстоятелства, които обуславят съдържанието на отказа и биха могли да служат като база за преценка на материалната му законосъобразност.
Административният съд, преценявайки материалната законосъобразност на изричния отказ и базирайки се на представения по делото акт за раждане № 112 от 30.08.1937 г. на община – Оряхово с всичките му допълнителни вписвания в раздел „Бележки“, е заключил, че съпругът на жалбоподателката С.Т не е наследник на С.Т, тъй като съгласно Решение № 1669 на ВС ,Решение № 564/10.10.2003 г. на Врачански окръжен съд и Определение №4/19.01.2004г. на ВКС името на С.Т следва да бъде променено на :С.З с баща : неизвестен. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.34, чл.35, чл.45, чл.49 от ЗГР, както и на разпоредбата на чл.34, ал.1 от СК / отменен, но действал към датата на първото вписване в раздел „Бележки“ на акта за раждане от 1937г.- 26.04.1985г./, въз основа на които, анализирайки съдържанието и начина на изменение на вписаните в акта за раждане обстоятелства, е стигнал до извода, че припознаваното на дете, вписано в акта му за раждане с баща : неизвестен, може да се извърши или лично от родителя с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, или с декларация с нотариална заверка на подписа, представена пред длъжностното лице по гражданското състояние. Доколкото от доказателствата по делото е видно, че С.Т е починал на 09.07.1954 г., съдът е приел, че вписването в акта за раждане на С., направено за първи път през 1985 г. с посочване, че негов баща е С.Т, няма как да отразява припознаване, извършено по надлежния ред. Тъй като лицето, по повод издаване на чието удостоверение за наследници е инициирано административното производство, приключило с обжалвания административен акт, би било наследодател на С.Т по бащина линия / елиминирана с последните вписвания в акта му за раждане/, то според административния съд правилно кметът на община – Оряхово е отказал издаване на удостоверението за наследници с мотива, че молителката не е сред кръга на наследниците на Н.Т, б. ж. на [населено място].
Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до постановяването му в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
Административният съд е издал съдебния си акт, без да спази изискването за упражняване на служебното начало в административния процес, регламентирано в разпоредбата на чл.9 от АПК и без служебно да събере необходимите за разкриване на обективната истина по спора доказателства и / или да укаже на страните, че за твърдени от тях изгодни обстоятелства същите не сочат съответните доказателства / чл.9, ал.2,3 и 4 от АПК във вр. с чл.171, ал.4 от АПК/. Въпреки, че в раздел „Бележки“ на Акт за раждане № 112/1937г. на община –Оряхово цитираните съдебни решения и/или определения на съответните съдилища са посочени като номер на актовете, без посочване на делата, по които същите са постановени/ а именно чрез цитиране номерата на делата и годината на образуването им би могла да се извърши справка за наличието на подобни съдебни актове / административният съд не е разпределил доказателствената тежест между страните и не им е указал, че за установяване истинността на всички допълнителни вписвания в акта за раждане/ взаимно противоречащи си по съдържание/ същите следва да представят надлежните доказателства – съдебните решения, въз основа на които в раздел „Бележки“ са направени съответните отметки. Предвид представените като доказателства на л.16 и л.17 по първоинстанционното дело доказателства/ оттегляне на касационни жалби от страна на община – Оряхово по гр. д. №№ 614/2003 и 615/2003 по описа на Врачански окръжен съд/, преписи от влезлите в сила решения по тези дела не са изискани от съда, въпреки, че предвид отбелязванията в Акт за раждане № 112/1937г., същите биха могли да бъдат относими към вписаните в същия забележки.
Основателни са и оплакванията на касаторката за това, че при издаване на подлежащия на съдебен контрол административен акт не са спазени изискванията на чл.11, ал.2 от приложимата към датата на постановяване на административния акт Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Неправилно в тази връзка административният съд е приел, че обжалваното пред него писмо е постановено в съгласие с действалите към издаването му материалноправни разпоредби.Дйствително при определяне на обстоятелството дали молителката попада сред лицата по чл.5 от Наредбата, имащи право да искат издаване на конкретното удостоверение за наследници, както административният орган, така и административният съд е следвало да проверят всички регистри за гражданско състояние на лицата по веригата -от молителката, през починалия й съпруг, през неговите родители, вкл. посочения в определен момент като забележка в акта за раждане негов баща : С.Т до лицето, чието удостоверение за наследници е поискано в инициираното от Ц.Т административно производство – Н.Т, починал 1923 г. Като не е сторил това административният орган е нарушил процесуалния и материалния закон. Като не е установил това нарушение на административния орган при постановяване на акта му административният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон.
С оглед гореизложеното съдебното решени като неправилно следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено и издаденото от кмета на община – Оряхово писмо изх. № АО-94-491-/1/ от 04.04.2017 г., а делото – да бъде върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Ц.Т вх. № АО-94-491/31.03.2017г. при спазване указанията на ВАС, съдържащи се в мотивите на съдебното решение и събиране на всички относими доказателства, вкл. И преписи от цитираните в раздел „Бележки“ на Акт за раждане № 112/1937г съдебни решения.
Предвид изхода от предмета на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски в двете съдебни инстанции / надлежно доказани като извършени от касаторката/ община - Оряхово следва да бъде осъдена да заплати на Ц.Т сумата от 815 /осемстотин и петнадесет/ лв съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
С оглед гореизложеното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 233/30.06.2017 г., постановено по адм. д. № 254/2017 г. по описа на Административен съд - Враца и, вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ писмо изх. № АО-94-491-/1/ от 04.04.2017 г. на кмета на община – Оряхово и
ВРЪЩА ДЕЛОТО във вид на преписка на административни орган за ново произнасяне по заявление вх. № АО-94-491/31.03.2017г. от Ц.Т при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община - Оряхово да заплати на Ц.Т от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата от 815 /осемстотин и петнадесет/ лв съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.