Образувано е по касационната жалба на „Би - Джей - Ес“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя Б.С, чрез пълномощник, против решение №4224 от 23.06.2017 г., постановено по адм. дело №4545/2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед №РД-14-292/08.03.2017г., издадена от началника на Областния отдел „Автомобилна администрация /ОО“АА“/ - София при ИА "Автомобилна администрация". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, като не е съобразил допуснато от органа нарушение по чл. 44 АПК. Счита, че нарушението му не е било доказано от обективна и субективна страна, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответниците началникът на ОО"АА"-София и „А. Л. Б“ АД не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд e отхвърлил подадената от "Би-Джей-Ес“ ЕООД жалба срещу заповед № РД-14-292/08.03.2017г. на началника на ОО„АА“-София, с която на дружеството е приложена принудителна административна мярка "спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на табела", на лек автомобил марка „Р. Т“, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на „А. Л. Б“ АД и „Би - Джей - Ес“ ЕООД и е определено място за домуване на същия - охраняем паркинг „Нира“ ЕООД в гр. С., на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ).
От представената по делото административна преписка съдът е установил, че на 08.03.2017 г. при извършена от инспектор ОО"АА", в присъствието на служител на СДВР, проверка, е констатирано, че водачът А.П е извършвал обществен превоз на пътници с гореописания лек автомобил, собственост на "А. Л. Б" и "Би-Джей-Ес" ЕООД, от Централна автогара „София“ до Аерогара „София“, за който няма издадено удостоверение за извършване на обществен превоз на пътници на територията на страната или заверено копие на лиценз на Общността. Както контролните органи, така и съдът са приели за безспорно установени тези обстоятелства, като са кредитирали писмените обяснения на пътника И.И.Л на издадено удостоверение или лиценз за обществен превоз на пътници не е опровергана от оспорващия.
Съдът е мотивирал извод, че с превозното средство, собственост на жалбоподателя, е извършван обществен превоз на пътници срещу заплащане, без издадено удостоверение или лиценз на Общността. Приел е за установено по категоричен начин фактическото основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Според съда заповедта е мотивирана, административният орган правилно е приложил материалноправните разпоредби. Решението е правилно.
ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП изисква от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно легалната дефиниция на понятието "обществен превоз", посочена в § 1, т. 3 ДР на ЗАвтП, той представлява дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.
В конкретния случай, видно от приложеното на л. 44 от делото писмено обяснение на И.И, на което органът се е позовал, лицето е посочило, че "този път не сме питали за цена и не сме давали пари“. В частта "...ни каза е 6 лв. на човек" /цената, която../ е зачертана. По принцип е посочил, че за маршрута Централна автогара София - А. С цената на превоза е 6 лв. на човек.
Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на твърдяния превоз срещу заплащане поради незаконосъобразно снети обяснения на пътника И.И.О в съвкупност, доказателствата по делото сочат на извод за доказаност на нарушението - извършването на превоз срещу заплащане, и този факт кореспондира с отразените в АУАН фактически констатации. АУАН е подписан от водача без възражения. По същество жалбоподателят не е оборил установените в акта факти. Писмените обяснения на пътника Иванов са приподписани от полицай Н.П, който е присъствал на съвместната проверка и което обстоятелство е посочено в АУАН. Поради това и не е допуснато процесуално нарушение по чл.44 АПК. Писмените доказателства по делото сочат, че е извършена съвместна проверка от страна на ОО"АА" и СДВР по повод спазване разпоредбите на ЗАвтП и ЗДвП.Аистративният орган е приобщил и се е позовал на материали /писмени обяснения/, събрани от друг административен орган, а именно служител на СДВР.
Неоснователно е възражението на касатора, че сведенията на пътника не сочат на възмездност на превоза. Върху писмените обяснения има корекция, която не е установена. Също така, законът не изисква фактическото действие /плащане/ да е извършено, а е достатъчно само да има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Сведенията на Иванов не противоречат и на обясненията на самия водач, снети в хода на административното производство.
Предвид изложеното, наведените от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил правилни фактически и правни изводи, които и мотивирал подробно и е приложил вярно материалния закон. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4224 от 23.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4545/ 2017 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.