Образувано е по касационна жалба на И.Р, от гр.[населено място], област [област], чрез пълномощника му - адв.. Д, против решение №292 от 12.02.2018г. постановено по адм. дело №2821/2017г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед №РД-02-09-353/21.09.2017г. на зам. кмета на община К., като неоснователна.
Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на всички основания по чл.209, т.3 АПК.
Ответникът: кмета на община К., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуален представител - адв.. С, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С оспорената Заповед №РД-02-09-353/21.09.2017г. на зам. кмета на община К. е наредено премахването на незаконен строеж:"Масивен навес", находящ се на уличната регулационна линия в УПИ X -641 и УПИ XI-641, кв.108 по плана на гр. К., които попадат изцяло и частично в ПИ с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. К., зад масивна ограда, свързан с жилищната сграда с идентификатор 39921.501.457.1, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени проекти и разрешение за строеж по чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ. Адресат на заповедта е оспорващият И.Р, като собственик и извършител на този строеж.
Прието е от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съотвтствие с материалния закон и целта му. Според съда описаният навес представлява строеж по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, който се явява незаконен, поради отсъствието на одобрени проекти и разрешение за строеж, каквито се изискват, както и поради несъответствието му с предвижданията на действащия ПУП от 1982 г., който не предвижда допълващо застрояване. Подробно са изследвани предпоставките за търпимост на строежа, както на основание §16, ал.1 ПР ЗУТ, както се поддържа от оспорващия, така и на основание разпоредбите на §16, ал.2 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, при което е установено, че навесът не е търпим строеж, поради което няма пречки за премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на делото съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е установил релевантните факти, обсъдил е събраните по делото доказателства и е извел мотиви - фактически и правни изводи за наличието на незаконен строеж, който не е търпим, в нито една от хипотезите на §16, ал.1 и 2 ПР ЗУТ, респ. на §127, ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ.
По делото не е бил спорен фактът, че описаният масивен навес представлява строеж, по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, за който липсват строителни книжа. Спорно е било съответствието му с предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ на гр. К. от 1982г., доколкото се е поддържало от касатора, че навесът не е нов строеж, а представлява навес, изграден на мястото на изгоряла постройка преди 1987г., която е заснета в действащия ПУП от 1982г. и в този смисъл отговаря на ПУП.
От заключението на СТЕ и скица-приложение №2 към нея, е установено, че действително в действащия ПУП-ПРЗ от 1982г. на гр. К. в УПИ XI и X, кв.108, е нанесен навес - сграда на допълващо застрояване, която обаче не е идентична на процесния масивен навес. П., съгласно очертанието му с червен контур върху стария навес, на скица-приложение №2 към заключенишето на СТЕ, е с изместено местоположение и други размери, спрямо заснетия в плана навес, което навежда на извода, че е друг строеж, който не съответства на действащия ПУП. От приложената извадка на ПУП-ЗП от 1982г. е видно, че планът не предвижда допълващо застрояване в двата имота, а само основно жилищно застроявне, с нанесени строителни петна, при условията на свободно застрояване. По делото касаторът не е ангажирал доказателства за издадена виза по чл.140 ЗУТ за процесния масивен навес или наличие на одобрена КЗР. Поради това правилно е прието, че строежът "Масивен навес" е незаконен и на основание чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ.
Решението е правилно и по отношение изводите за нетърпимост на строежа, на основание §16 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ. За приложение на разпоредбите, вкл. и на §16, ал.1 ПР ЗУТ, е необходимо строежът да е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В случая масивният навес не е допустим по действащия ПУП-ПРЗ от 1982г. и не отговаря на правилата и нормативите по ЗТСУ отм. и тези по ЗУТ.Оното нарушение, което го прави недопустим е това, че регулационната линия между двете УПИ-та минава през строежа, както и това, че същият е на уличната регулационна линия и е допрян до жилищна сграда в УПИ X-641. В този си вид масивният навес противоречи на изискванията на чл.112, ал.4 ППЗТСУ отм. и чл.121, ал.1, 2 и 5 от Наредба №5 за ПНТСУ от 1977г./отм./, както и на сега действащите чл.42, ал.1-4 и чл.45 от ЗУТ.
Ето защо като е приел, че строежът не отговаря на изискванията за търпимост, независимо кога е построен, съдът е приложил правилно материалния закон.
Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила.
При този изход по спора, искането за разноски на касатора е неоснователно. Такова е и искането на ответника, тъй като доказателствата за направени разноски /договор за правна защита и съдействие и вносна бележка на "ЦКБ"-АД, клон Пловдив от 28.11.2018г./ са представени след приключване на устните съзтезания пред касационната инстанция, към писмената защита пред Върховен административен съд, постъпила в съда на 29.11.2018г., след датата на с. з., като е подадена по факс на 28.11.2018г. в 17.33 часа, отново след часа на приключване на делото в с. з.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №292 от 12.02.2018г. постановено по адм. дело №2821/2017г. на Административен съд - Пловдив1, първо отделение, 4-ти състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.