Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП против решение № 132/29.01.2018 г. на Административен съд /АС/ – Варна, постановено по адм. д. № 691/2016 г., в частта му, в която е изменен РА № Р-03000815006263-091-01/02.12.2015 г., като установеният с него данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. е намален от 9 184.76 лв. и съответните лихви на 3 968.13 лв. и съответните лихви.

В касационна жалба са излагат се доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК.Оно те се свеждат до това, че съдът не е следвало да кредитира заключението на назначената служебно от него съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по касационната жалба – Х.С - не изразява становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Счита, че неправилно е приложен чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, тъй като неправилно е изчислен размерът на данъчното задължение.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съответната част от...