Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. Ч. срещу решение № 371 от 31.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 72 /2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 279 /2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен иск на А. Г. Ш. срещу жалбоподателката В. П. Ч. по чл.19, ал.3 ЗЗД за недвижим имот – идеални части от първи етаж от жилищна сграда, заедно с ид. ч. от общите части на сградата и от дворно място в [населено място], индивидуализирани в решението.

Ответникът А. Г. Ш. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва основателността на жалбата.

Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след като е обсъдил доводите на жалбоподателката, е приел следното:

Не са налице предпоставките по чл.134, ал.2 ГПК отм. за допускане на гласни доказателства, че изразеното в предварителния договор съгласие е привидно – такива по делото не са събрани и не се твърди да има.

Няма съгласие на насрещната страна (ищеца) за допускане на такива гласни доказателства, а съгласието трябва да е изрично, не са сочени такива обстоятелства при допускане на доказателства. Поради което свидетелски показания за доказване на привидността на договора са недопустими.

В отговорите по чл.114 ГПК отм. на ищеца не се съдържа признание от страна на ищеца – категорично отрича твърденията на ответницата да е сключвал договор за заем с нея и да е погасявал нейни задължения по висящо изпълнително дело и твърди, че и е дал пари по предварителния договор. Липсва както него признание на твърдени от ответницата факти, така и и съгласие да се разпитват свидетели за привидност на предварителния договор (чл.133, ал.2 ГПК отм., Даването на съгласие за преодоляване на забраната по чл.134, ал.2 ГПК отм. трябва да е информирано.

Неоснователно е и възражението за наличие на писмени доказателства за привидност и по изпълнителното дело, по което са погасени задължения на ответницата. Съвпадението по време на погасяване на задължения по изпълнителното дело и на сключване на предварителния договор не са достатъчно доказателство за твърдяната привидност, а доказват получаването на парите по предварителния договор.

Въззивният съд е изложил мотиви и за наличие на всички изисквания в закона за сключване на окончателния договор.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба се излагат доводи, че предварителният договор е нищожен, тъй като прикрива договор за заем (жалбоподателката е имала задължения към банка, които е погасила в резултат на дадени и от ищеца суми), което самият ищец не оспорва и това е видно от отговорите му, дадени в съдебно заседание по чл.114 ГПК отм. и от събрани свидетелски показания. А съгласно практиката на ВКС прикрити договори за заем са нищожни.

Жалбоподателката твърди, че действително са спазени изискванията за съставяне на предварителния договор.

В касационната жалба се излагат и твърдения за основателност на иска и доводи срещу първоинстанционното решение (не срещу въззивното).

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационната жалбоподателка също навежда доводи за неправилност – въззивният съд едностранчиво е обсъдил събраните по делото доказателства, което е довело до неправилност на решението му. Въззивният съд не е съобразил, че жалбоподателката (ответница по иска) е била притисната да вземе назаем суми от ищеца и като гаранция е подписала предварителния договор, По същината си той представлява договор за заем.

Жалбоподателката твърди, че спорният въпрос при постановяване на решението, по който е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, е: Дали наличието на данни за сключен договор за заем между страните не води до неговата нищожност като прикрит такъв на основание чл.26 ЗЗД?

Жалбоподателката не сочи практика на ВКС и не обосновава извод за противоречие с установена практика на ВКС.

Видно от посоченото за мотивите на въззивния съд въпросът не е обуславящ.

Въпросът би бил обуславящ, ако въззивният съд беше приел, че между страните е бил сключен договор за заем, но не е. Въззивният съд е приел, че по делото не са събрани допустими доказателства за сключен между страните договор за паричен заем

Въпросът е основан на неприетите от съда за доказани твърдения на ответницата.

Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, на което жалбоподателката се е позовала.

Тя не е представила, нито посочила решения на ВКС, в които да е прието различно разрешение от разрешението на въззивния съд.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.

С оглед този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски, а насрещната страна не е представила списък и доказателства за направени в касационното производство разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 371 от 31.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 72 /2017 г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.