Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. К., чрез адв. Й. А., срещу въззивно решение № 36 от 22.02.2022 г. по в. гр. д. № 360/2021 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е обезсилено като недопустимо решение № 260345 от 18.08.2021г. по гр. д. № 845/2020 г. на Районен съд – Монтана и производството по делото, образувано по молба на В. С. К. с правно основание чл. 547, вр. с чл. 542 ГПК за поправка на грешка относно датата на смъртта на Ц. И. Л., вписана в акт за смърт № 27/03.12.2019 г., е прекратено като недопустимо.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не формулира правен въпрос. Изложението само преповтаря оплакванията, изложени в касационната жалба, за неправилност и необоснованост на въззивното решение, без да се формулира правен въпрос и без да се изложи обосновка за поддържаното допълнително основание. Изложени са твърдения за противоречие на правните разрешения на съда, доколкото независимо от неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, въззивният състав е трябвало да разреши спора по същество. В този смисъл касаторът цитира практика на ВКС по въпроса за порока на постановеното решение при неправилна правна квалификация. Позовава се на постановките в решение № 75 от 28.05.2010 г. по т. д. № 923/2009 г., ТК, II т. о. на ВКС, решение № 107 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 3360/2016 г., ГК, IV г. о. на ВКС и решение № 68 от 29.04.2020 г. по гр. д. № 2513/2019 г., ГК, IV г. о. на ВКС.

Ответниците не вземат становище по касационната жалба.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че първоинстанционното производството е образувано по молба на В. С. К. от [населено място], в която се твърди, че е собственик на недвижими имоти, които е придобила от Ц. И. Л. с договори в нотариална форма, сключени на 02.12.2019 г. Отбелязал е, че молителката твърди, че е полагала грижи за Ц. И. Л. от края на 2018 г. до нейната смърт, настъпила на 03.12.2019 г. След погребението на 04.12.2019 г. молителката получила от кметството на [населено място] препис извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 27/03.12.2019 г. на кмета на [община], в който е записана дата на смъртта 02.12.2019 г. и час - 6. 00 часа. Съдът е посочил, че молителката твърди, че отразената в акта за смърт дата е невярна и не отговаря на фактическото положение, тъй като смъртта е настъпила на 03.12.2019 г., която дата е заявила на собственика на погребалната агенция, а последната е уведомила лекаря. Молителката твърди още, че д-р Д. е констатирала смъртта след посещение дома на починалата на 03.12.2019 г., поради което и датата, вписана в акт за смърт 02.12.2019 г. е невярна. При тези твърдения е поискала от съда да признае за установено по отношение на [община] и кметство [населено място], че Ц. Л. е починала на 03.12.2019 г. и да се задължи длъжностното лице по гражданско състояние да извърши поправка в датата на смъртта – вместо 02.12.2019 г. да се впише 03.12.2019 г., като се направи съответното отбелязване в регистрите на населението.

При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд е намерил последното за валидно, но недопустимо постановено в производство по чл. 542 и сл. ГПК с предмет установяване грешка в акт за смърт. Посочил е, че при твърдените обстоятелства в подадената молба съдът е разгледал същата по реда на чл. 542 и сл. от ГПК – охранително производство за установяване на факти с правно значение, към който ред препраща чл. 547 от ГПК за поправка на грешки в документите по чл. 542, ал. 1, в случая за поправка на грешка в дата на смъртта в издадения акт за смърт, без да извърши преценка дали молителката В. К. е легитимирана да инициира такова производство. Съобразил е още, че съгласно чл. 542, ал. 1 от ГПК молбата за поправка на грешка в акта за смъртта на Ц. Л. може да подаде лицето, което черпи права от акта за смърт, а това съгласно разпоредбите на Закона за наследството са лицата, които се призовават към наследяване с оглед смъртта й - законните й наследници, евентуално наследници по завещание. В. К. с оглед твърдените в молбата обстоятелства не е наследник на починалата нито по закон, нито по завещание, нито са налице други обстоятелства, от които да се направи извод, че молителката придобива някакви права като последица от издадения акт за смърт на Ц. Л..

Въззивният състав е установил също, че правният интерес от подаване молбата е изведен с оглед обстоятелството, че молителката е придобила право на собственост върху притежавани от Ц. Л. недвижими имоти чрез договори за покупко-продажба, извършени в нотариална форма на 02.12.2012 г., по които е действала в качеството й на пълномощник на Ц. Л. от една страна като продавач и от друго страна в лично качество като купувач. Предвид удостоверената в акт за смърт дата на смъртта на Ц. Л. 02.12.2019 г., 06. 00 часа и изповядване на сделките на същата дата, то несъмнено според съда В. К. има правен интерес да установи неистинността на отразената в акт за смърт дата на смъртта, но не по реда на охранителното производство за установяване на факти, което по принцип се развива като безспорно, а по реда на спорния исков ред чрез предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинността на акта за смърт като официален документ. Съдът е посочил, че в първоинстанционното производство са налични доказателства, че наследниците на Ц. Л. са подали срещу В. К. на 25.02.2020 г. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на имотите, останали в наследство от Ц. Л., по който е образувано гр. д. № 554/2020 г. по описа на РС Монтана. Молбата на В. К. за поправка датата на смъртта по реда на чл. 542 и сл. от ГПК била подадена на 12.05.2020 г., след образуване на горепосоченото производство и несъмнено според съда е обоснована от породения спор за собственост.

Съдът е отбелязал, че редовно съставеният акт за смърт е официален писмен документ, удостоверяващ настъпване на юридическо събитие и има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност. При спор относно записаните в акта за смърт факти с правно значение, какъвто бил налице между молителката и наследниците на починалата, то спорът се решава по съдебен ред – по арг. от чл. 38, ал. 4 от ЗГР, като приложимата правна норма зависи от конкретния случай. В тази връзка въззивната инстанция е приела, че неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение. При въведено твърдение за грешка при вписването на определен факт в акта за смърт, тя подлежи на отстраняване по реда на чл. 547 от ГПК, когато същата не подлежи на отстраняване по друг ред. В случая не се твърдяло грешка в акта за смърт, допусната от длъжностното лице при съставянето му, поради което и на оспорване не подлежи акта за смърт като охранителен такъв, а посочената в същия дата на смъртта като несъответстваща на действителната такава, поради което и предвид наличния спор между молителката и наследниците на починалата, то съдът приел, че се оспорва истинността на акт за смърт, който спор подлежи на разрешаване по общия исков ред чрез предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 4 от ЗГР.

Предвид гореизложеното съдът е приел, че молителката не е легитимирана да иска поправка на датата на смъртта в съставения от длъжностното лице по гражданското състояние акт за смърт по реда на предвиденото в чл. 542 и сл. от ГПК охранително производство, съответно е налице спор относно истинността на отразената в акта за смърт дата на смъртта на Ц. Л., който подлежи на разрешаване по общия исков ред, евентуално по реда на чл. 193 от ГПК в хода на гр. д. № 554/2020 г. на РС Монтана. Във връзка с горното съдът е обобщил, че подадената от В. К. молба за поправка датата на смъртта е недопустима за разглеждане, което налага обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по чл. 542 и сл. ГПК като недопустимо.

При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, изразяващи се в това, че същият независимо от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, не е решил делото по същество, не обуславят извод за наличие на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК. Тези доводи са касационно основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и като такова са относими към правилността на постановените решения, а не към достъпа до касационно обжалване. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически и правни изводи, както и оплакванията му за допуснати процесуални нарушения във връзка с начина, по който е следвало да се развие производството според собственото на касатора виждане, са относими към правилността на решението и не могат да обосноват достъп до касация. Същите подлежат на преценка от съда само ако обжалването бъде допуснато. Следва да се отбележи също, че сочената от касатора практика относно порока на съдебното решение при неправилна правна квалификация е неотносима към настоящия случай доколкото основният аргумент на въззивния съд за недопустимост на производството е липсата на легитимация на молителката В. С. К. да иска поправка на датата на смъртта в съставения от длъжностното лице по гражданско състояние акт за смърт по реда на предвиденото в чл. 542 и сл. ГПК охранително производство. В тази връзка в процесния случай въззивният съд е констатирал, че е налице спор относно истинността на отразената в акт за смърт дата, който подлежи на разрешаване по общия исков ред, т. е. приел е, че е налице различен съдопроизводствен ред и подадената молба по реда на охранителното производство, предвид твърдените в нея обстоятелства, е недопустима, а не се касае неправилна правна квалификация, както се домогва да докаже касаторът, позовавайки се на съдебна практика в този смисъл.

В обобщение не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.

Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответниците по жалбата не вземат становище по нея и съответно не отправят искане за присъждане на такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 36 от 22.02.2022 г. по в. гр. д. № 360/2021 г. на Окръжен съд – Монтана.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: