№ 50034

София, 26.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. Ч: М. Р. Д ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3182 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „БНП П. П. Ф С.А., клон България“К. [населено място], представлявана от управителя Д., чрез процесуалния представител юрисконсулт В.-В. против въззивно решение № 260121 от 29.03.2021г. по в. гр. д. № 110 по описа за 2021г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 260246 от 25.11.2020г. по гр. д. № 3669/2019г. на РС Пазарджик и вместо това е постановено друго, с което е обявен за нищожен договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 13770694 от 19.08.2016г. и е отхвърлен предявеният от „БНП П. П. Ф С.А. против А. М. Я. насрещен иск за заплащане на сумата от 6 239.04лв., от които 5 631.09лв. непогасена главница, 349.86лв.,възнаградителн лихва и 258.09лв., обезщетение за забава, дължими по договор № PLUS- 13770694 от 19.08.2016г. като неоснователен и са присъдени разноски. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК без изрично да формулира въпроси. Оспорват се мотивите на постановения въззивен акт, че договорът е съставен в шрифт по-малък от 12, че уговореният фиксиран лихвен процент от 37.73% противоречи на добрите нрави и че сключеният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПП/, изискващ посочване на „взетите пред вид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите“.

Постъпил е писмен отговор от А. М. Я., чрез процесуалния представител адвокат П., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не е налице посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото законовите норми, на които той се позовава са ясни и конкретни и при стриктното им съобразяване въвзивният съд е постановил акта си. Позовава се на постановени определения по гр. д.№ 151/2022г. на ІІІ г. о. и гр. д.№ 2585/2021г. на ІV г. о. на ВКС. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., реалното заплащане на които установява с представен договор за защита и правно съдействие /стр.41/, в който сумата е посочена като „изплатена в брой на от клиента на адвоката“.

Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е уважил предявения иск и е отхвърлил насрещния, със следните мотиви: Законодателят е въвел /с чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПП/ като самостоятелно основание за нищожност на договора за потребителски кредит – представянето му с размер на шрифт по-малък от 12, а в случая е безспорно установено, че договорът е с шрифт 11.6. Нарушено е и изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПП, защото посоченият постоянен лихвен процент от 37.73% нарушава добрите нрави, доколкото той надвишава многократно /повече от три пъти, каквато е границата, приета в решение по гр. д.№ 315/2005г. на ІІ г. о./ размера на законната лихва. Отделно, в договора липсва методика за формиране на годишния лихвен процент /ГЛП/ на разходите и кредита /кои компоненти с включени в него/, а се съдържат само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и на годишния лихвен процент. Няма доказателства кредитодателят да е изпълнил задължението си да информира кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска представлява главница, каква възнаградителна лихва и каква застраховка, или други такси. Те имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноските по обслужване на кредита, защото за база на изчисляването им ще служи неизплатената част от главницата. Нормите в ЗПП са императивни и неизпълнението ми води до недействителност на договора. След като договорът е не е породил правни последици, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, която според заключението на приетата експертиза е в размер на 6 239.04лв., при заплатени до този момент от кредитополучателя 10 631.60лв.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, защото никой от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а отделно не е налице и посоченото от касатора специално основание за допустимост. Съображенията:

Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г., за да е налице годно общо основание за допустимост – първо, следва да е налице конкретно формулиран въпрос и второ, следва да се прецени дали така поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая формулирани въпроси няма. В представеното изложение касаторът е посочил в по-тъмен шрифт следните три точки: „1.Основания за допустимост по отношение на мотива, че договорът не е съставен с размер на шрифта не по-малък от 12 – чл.280, ал.1,т.2, хипотеза втора и чл.280, ал.1, т.3“ и следват изложени доводи. „2.Основания за допустимост по отношение на мотива, че договорът е в нарушение на добрите нрави – чл.280, ал.1, т.3“ и следват изложени доводи и „3. Основания за допустимост по отношение на мотива, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т. – чл.280, ал.1, т.3“ и следват изложени доводи.

Дословно цитираните точки могат да се приемат като посочване на специално основание за допустимост, но не и като поставени въпрос. Съгласно т.1 от ТР № 1 по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, защото той определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос и касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Общата формулировка, която е използвал касатора в горецитираните три точки от предоставеното от него изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изключва възможността настоящият състав на Върховният касационен съд да може от обстоятелствената му част да конкретизира, да уточни и да квалифицира някакъв правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не е налице никое от посочените от касатора основания по чл.280, ал.1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №260121 от 29.03.2021г. по в. гр. д.№ 110 по описа за 2021г. на Окръжен съд Пазарджик

ОСЪЖДА „БНП П. П. Ф С.А., клон България“К., ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място],[жк]ІV, Бизнес парк София, сгр.14, представлявана от упривителя Д. да заплати на А. М. Я. от [населено място], [улица] сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, напарвени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.