Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Е. Д. К. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяД. Ч. по адм. дело № 6075/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. С. Х. срещу решение № 1482/09.03.2021 г., постановено по адм. д.224/2021 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът служител във 02 сектор ОИП-[Фирма 1], редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение № 1482/09.03.2021 г., постановено по адм. д.224/2021 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на А. С. Х. против разпореждане рег. № 513р-873/05.01.2021 г., издадено от инспектор Д. К. – служител във 02 сектор ОИП-[Фирма 1] и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон и в пълно съответствие с неговата цел. Така постановеното съдебно решение е недопустимо.

В изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция извърши служебна проверка относно действителността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, при която констатира, че съдебният акт е действителен, но първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по процесуално недопустима жалба.

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е разпореждане на служител в[Фирма 1], с което на А. С. Х. е разпоредено да съдейства за изпълнение на Определение от 30.05.2019 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 13-ти състав. Като правно основание за издаване на разпореждането е посочен чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), поради което и на основание чл. 64, ал. 7 от ЗМВР първоинстнационният съд е приел, че то подлежи на обжалване по реда на АПК без да подложи на задълбочен анализ съдържанието на атакувания акт и процедурата, в която е издаден.

Оспореното пред АССГ разпореждане само формално притежава белезите на индивидуален административен акт, защото с него не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на А. С. Х. по смисъла на чл. 21 от АПК. Засягането на правната сфера на жалбоподателя е осъществено с акт на наказателен съд, който е цитиран в разпореждането на служителя на МВР.

С определение от 03.05.2019 г., постановено по нчд № 2221/2019 г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, е разрешено принудителното извършване на действия от полицейски органи, изразяващи се в дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил от А. С. Х. обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 5370/2017 г. по описа на[Фирма 1] и пр. пр. № 19076/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура. Определението, постановено от състав на наказателно отделение на Софийски градски съд като компетентен първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечен като обвиняем А. С. Х. е влязло в сила като необжалваемо. Съгласно чл. 413, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. По аргумент от чл. 414 от НПК със заглавие „Решение на съда във връзка с привеждане в изпълнение на присъдите и определенията“ само при възникване на затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им, случаят се разрешава съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, а в останалите се предприемат действия по изпълнението им, включително и принудителни действия.

Определението на Софийски градски съд е постановено в процедурата по чл. 11 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (Наредба/та), издадена на основание чл. 68, ал. 7 от ЗМВР.

На Върховният административен съд му е служебно известно, че пред друг съдебен състав на Върховния административен съд е висящо адм. д. 1/2021 г., образувано по жалба срещу чл. 11, ал. 4, предл. първо от Наредбата; пред Съда на Европейския съюз (СЕС) е висящо дело С-205/21, образувано по преюдициално запитване на български съд (ОВ на ЕС, С 252,28.6.20201), в което са поставени въпроси относно съответствието на националната уредба относно полицейската регистрация с правото на Европейския съюз и Конституционният съд на Р. Б. с определение от 05.10.2021 г. по к. д. 15/2021 г. е допуснал до разглеждане искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 5 от ЗМВР. Във всички тези производства основните въпроси, което подлежат на разрешаване са свързани с полицейската регистрация на лица, които са обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, какъвто е и касаторът А. Х.. Но атакуваният пред АССГ акт не е издаден на основание чл. 68 от ЗМВР и с него не се разпорежда принудителна полицейска регистрация, който въпрос е разрешен с влязло в сила определение на наказателен съд, поради което важните за правото въпроси, които предстоят да бъдат разрешения в цитираните три производства не са пряко относими към настоящото производство и не е възможно да обусловят допустимост на спора пред АССГ, образуван по оспорване на акт, който не подлежи на обжалване.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че атакуваният пред първата инстанция акт от 05.01.2021 г. не съдържа права и задължения, начин и срок за изпълнение, но именно по тази причина този акт не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Независимо от цитираното в разпореждането правно основание, полицейският орган не е формулирал свое собствено властническо волеизявление, а е предприел действия по изпълнение на влязъл в сила съдебен акт като неправилно ги е осъществил само в писмена форма с пожелателен характер вместо да пристъпи към реално принудително фактическо изпълнение или да потърси съдействие от наказателния съд ако има затруднения и съмнения. Очевидно относимата правна уредба създава затруднения при тълкуването й и прилагането й, но във всички случаи правната сигурност изисква влезлите в сила съдебни актове да се изпълняват, включително принудително и без за това да се налага издаване на опосредяващ административен акт, който да подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК. В същия смисъл е и актуалната съдебна практика, в която е анализирана относимата правна уредба (определение № 6966/09.06.2021 г., постановено по адм. д. 5159/2021 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, определение № 10268/11.10.2021 г., постановено по адм. д. 8902/2021 г. по описа на Върховния административен съд) като практиката, цитирана от представителя на Върховната административна прокуратура разглежда съвсем други аспекти на проблема, които за ирелевантни за настоящия спор.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде обезсилено като постановено по оспорване на акт, който не подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, защото не представлява административен акт. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК след обезсилване на съдебното решение, производството по делото трябва да бъде прекратено по аргумент от чл. 159, т. 1 от АПК.

С оглед крайния изход на спора, не е налице основание за присъждане на разноски в полза и на двете страни по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1482/09.03.2021 г., постановено по адм. д.224/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Х. срещу решение № 1482/09.03.2021 г., постановено по адм. д.224/2021 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът служител във 02 сектор ОИП-[Фирма 1], редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение № 1482/09.03.2021 г., постановено по адм. д.224/2021 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на А. Х. против разпореждане рег. № 513р-873/05.01.2021 г., издадено от инспектор Д. К. – служител във 02 сектор ОИП-[Фирма 1] и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон и в пълно съответствие с неговата цел.

Така постановеното съдебно решение е недопустимо.

В изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция извърши служебна проверка относно действителността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, при която констатира, че съдебният акт е действителен, но първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по процесуално недопустима жалба.

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е разпореждане на служител в[Фирма 1], с което на А. Х. е разпоредено да съдейства за изпълнение на Определение от 30.05.2019 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 13-ти състав. Като правно основание за издаване на разпореждането е посочен чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), поради което и на основание чл. 64, ал. 7 от ЗМВР първоинстнационният съд е приел, че то подлежи на обжалване по реда на АПК без да подложи на задълбочен анализ съдържанието на атакувания акт и процедурата, в която е издаден.

Оспореното пред АССГ разпореждане само формално притежава белезите на индивидуален административен акт, защото с него не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на А. Х. по смисъла на чл. 21 от АПК. Засягането на правната сфера на жалбоподателя е осъществено с акт на наказателен съд, който е цитиран в разпореждането на служителя на МВР.

С определение от 03.05.2019 г., постановено по нчд № 2221/2019 г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, е разрешено принудителното извършване на действия от полицейски органи, изразяващи се в дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил от А. Х., обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 5370/2017 г. по описа на[Фирма 1] и пр. пр. № 19076/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура. Определението, постановено от състав на наказателно отделение на Софийски градски съд като компетентен първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечен като обвиняем А. Х., е влязло в сила като необжалваемо. Съгласно чл. 413, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. По аргумент от чл. 414 от НПК със заглавие „Решение на съда във връзка с привеждане в изпълнение на присъдите и определенията“ само при възникване на затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им, случаят се разрешава съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, а в останалите се предприемат действия по изпълнението им, включително и принудителни действия.

Определението на Софийски градски съд е постановено в процедурата по чл. 11 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (Наредба/та), издадена на основание чл. 68, ал. 7 от ЗМВР.

На Върховният административен съд му е служебно известно, че пред друг съдебен състав на Върховния административен съд е висящо адм. д. 1/2021 г., образувано по жалба срещу чл. 11, ал. 4, предл. първо от Наредбата; пред Съда на Европейския съюз (СЕС) е висящо дело С-205/21, образувано по преюдициално запитване на български съд (ОВ на ЕС, С 252,28.6.20201), в което са поставени въпроси относно съответствието на националната уредба относно полицейската регистрация с правото на Европейския съюз и Конституционният съд на Р. Б. с определение от 05.10.2021 г. по к. д. 15/2021 г. е допуснал до разглеждане искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 5 от ЗМВР. Във всички тези производства основните въпроси, което подлежат на разрешаване са свързани с полицейската регистрация на лица, които са обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, какъвто е и касаторът А. Х.. Но атакуваният пред АССГ акт не е издаден на основание чл. 68 от ЗМВР и с него не се разпорежда принудителна полицейска регистрация, който въпрос е разрешен с влязло в сила определение на наказателен съд, поради което важните за правото въпроси, които предстоят да бъдат разрешения в цитираните три производства не са пряко относими към настоящото производство и не е възможно да обусловят допустимост на спора пред АССГ, образуван по оспорване на акт, който не подлежи на обжалване.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че атакуваният пред първата инстанция акт от 05.01.2021 г. не съдържа права и задължения, начин и срок за изпълнение, но именно по тази причина този акт не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Независимо от цитираното в разпореждането правно основание, полицейският орган не е формулирал свое собствено властническо волеизявление, а е предприел действия по изпълнение на влязъл в сила съдебен акт като неправилно ги е осъществил само в писмена форма с пожелателен характер вместо да пристъпи към реално принудително фактическо изпълнение или да потърси съдействие от наказателния съд ако има затруднения и съмнения. Очевидно относимата правна уредба създава затруднения при тълкуването й и прилагането й, но във всички случаи правната сигурност изисква влезлите в сила съдебни актове да се изпълняват, включително принудително и без за това да се налага издаване на опосредяващ административен акт, който да подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК. В същия смисъл е и актуалната съдебна практика, в която е анализирана относимата правна уредба (определение № 6966/09.06.2021 г., постановено по адм. д. 5159/2021 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, определение № 10268/11.10.2021 г., постановено по адм. д. 8902/2021 г. по описа на Върховния административен съд) като практиката, цитирана от представителя на Върховната административна прокуратура разглежда съвсем други аспекти на проблема, които за ирелевантни за настоящия спор.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде обезсилено като постановено по оспорване на акт, който не подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, защото не представлява административен акт. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК след обезсилване на съдебното решение, производството по делото трябва да бъде прекратено по аргумент от чл. 159, т. 1 от АПК.

С оглед крайния изход на спора, не е налице основание за присъждане на разноски в полза и на двете страни по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1482/09.03.2021 г., постановено по адм. д.224/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Донка Чакърова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емил Димитров

/п/ Камелия Стоянова