Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. и М. П. срещу решение № 142/20.10.2021 г. по в. т. д. № 393/2021 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е отменено решение № 260109/11.03.2021 г. по т. д. № 318/2020 г. на Окръжен съд Пловдив и касаторите са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд сума в размер на 127 322, 09 лв., платима от тях поравно.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния, процесуалния закон и поради необоснованост. Заявява се становище, че въззивният съд в нарушение на правилата за доказване е приел за установено, че в наследството на Н. П. е останал мотоциклет „Ямаха“ без рагистрационни табели. Прави се позоваване на чл. 144, ал. 1 от ЗДвП, според който прехвърляне собствеността върху МПС се извършва с писмен договор, а в случай, че МПС е регистрирано в страната, се изисква и нотариална заверка на подписите, и от правилото се извежда становище, че правото на собственост може да се установи само с писмени доказателства, но не и със свидетелски показания, дори те да са били дадени пред органите на наказателното производство. В жалбата се оспорва като неправилен изводът на Апелативен съд П., че с продажбата на мотоциклета П. П. и М. П. мълчаливо са приели наследството на своя син, тъй като по делото не е доказано, че М. П. е извършвала каквито и да е действия, от които да се направи извод, че тя е приела наследството. От друга страна, по делото липсват каквито и да било доказателства, че е сключен брак между П. П. и М. П..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол поради необходимост от точно прилагане на закона и развитие на правото. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда:

1 „Може ли да се приеме, че дадено лице е собственик на МПС само въз основа на частни свидетелстващи документи, каквито са свидетелските показания, дадени в досъдебното производство и удовлетворява ли се по този начин изискването за форма по чл. 144 ЗДвП за придобиване на МПС? Може ли по този начин да се приеме, че е спазена предписаната от закона форма?“

2. „Може ли да се приеме, че съпруг е придобил мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН наследството на своя наследодател, без да е изразил външно каквато и да било воля за това, само въз основа на факта на приемане и разпореждане с наследственото имущество и получаване на продажната цена от другия съпруг?“

Наред с това се релевира и основанието за директен достъп до касация, регламентиран в чл. 280, ал. 1, предл. III ГПК. Очевидната неправилност според касаторите се състои в това, че въззивният съд е изградил своите решаващи правни изводи в нарушение на императивна материалноправна норма, а именно чл. 144, ал. 1 ЗДвП, както и поради явната необоснованост на решението - противоречие между доказателствата по делото и установените от съда факти.

От касаторите е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация Гаранционен фонд е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва и се заявява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Поставените в изложението два въпроса нямат характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. При прочит на решението не се установяват пороци, обуславящи твърдяната от касаторите очевидна неправилност. Твърди се, че доводите в тази връзка са бланкетни и не са съобразени с конкретиката на казуса. Дори да са допуснати сочените от касаторите нарушения, то те не водят до извод за наличие на очевидна неправилност на въззивното решение. Според ответника решението на Апелативен съд П. е правилно и следва да бъде потвърдено, в случай, че бъде допуснат касационен контрол. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е било образувано по претенции на Гаранционен фонд, предявени срещу П. и М. П., с правно основание чл. 288 КЗ отм. в общ размер от 140 545, 05 лв. – сума, изплатена от фонда за обезщетяване на увредени трети лица вследствие причинено от наследодателя на ответниците ПТП. С постановеното от Окръжен съд Пловдив решение предявените искове са били отхвърлени с решаващия мотив, че по делото е останало недоказано твърдението за мълчаливо приемане на наследството от ответниците /родители на делинкветна/ преди да бъдат обективирани техни откази от това наследство, а именно на датата 27.01.2020 г.

Въззивната инстанция е счела оплакванията на Гаранционен фонд за основателни и частично е отменила решението на окръжия съд. В мотивите на решението си е съобразила дадените от П. в хода на досъдебното производство показания, които сочат, че моторът, с който техният син е причинил ПТП, е бил негова собственост, макар и нерегистриран в КАТ. Позовала се е и на даденото от П. П. обяснение, че моторът е бил върнат от органите на МВР /задържан преди това като веществено доказателство/ след прекратяване на наказателното производство през 2013 г. и продаден. При тези факти въззивната инстанция е изградила мотиви, че изявленията на ответниците в досъдебното производство представляват признание за неизгодни за тях факти, че са продали собствения на сина си мотоциклет много преди датата 27.01.2020 г., с което мълчаливо са приели оставеното от него наследство. При този извод съдът е счел, че отказите от наследство не са породили своето действие, а ответниците като наследници на виновния за ПТП водач, управлявал без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, отговорят по предявените от Гаранционен фонд регресни претенции.

Не са налице твърдените от касаторите основания нито за директен, нито за факултативен достъп до касационен контрол.

Не се установява наличие на соченото от касаторите основание за директен достъп до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран само при запознаване с мотивите без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика или основни правни принципи. Не се сочи нито едно от тези обстоятелства от касаторите, нито се констатира от съда. Твърденията им са за наличие на неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, регламентиращ касационни основания за отмяна на въззивното решение.

Поставените два въпроса не притежават характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Те целят проверка правилността на възприетите от въззивния съд за установени по делото факти и обсъждане на събрания доказателствен материал, което е недопустимо в производството по селекция. Отделно от това, въззивният съд не е изложил съображения относно основанието, на което наследодателят на касаторите е придобил собствеността върху мотоциклета – дали е деривативно или оригинерно такова. Ето защо, първият въпрос, касаещ приложението на чл. 144 ЗДвП, не съответства на изложените от съда решаващи мотиви. Вторият въпрос е некоректно зададен, тъй като не кореспондира с обстоятелството, че нито в отговора на исковата молба, нито в отговора на въззивната жалба касаторите в настоящото производство са твърдяли, че М. П. е обективирала несъгласие с извършената продажба на сънаследствената вещ, респективно, че тази продажба не я обвързва. Няма как едва в касационното производство косвено чрез зададения въпрос да бъде релевирано това твърдение и то да даде основание за достъп до контрол по същество на въззивното решение, тъй като пред касационната инстанция не могат да бъдат твърдяни и установявани нови факти.

Поради обстоятелството, че поставените в изложението въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация, то безпредметно са явява обсъждането на сочения допълнителен такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само за пълнота следва да бъде добавено, че той е само формално изписан в изложението без да е обосновано приложението му – коя разпоредба се явява неясна и създава проблеми в правоприлагането или пък практика в какъв смисъл следва да бъде изоставена поради нейната неправилност или неадекватност на съвременните обществени отношения. Според задължителните постановки на цитираното по-горе тълкувателно решение касационната инстанция не може да допусне проверка за законосъобразност на въззивно решение, ако не са изложени убедителни твърдения за наличие на някое от основанията в чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, осигуряващи достъп до тази проверка.

Настоящият съдебен състав намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл.III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не може да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено от Апелативен съд П..

При изхода на делото разноски се дължат на ответната страна, но доказателства за сторени такива в настоящото производство не са представени.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142/20.10.2021 г. по в. т. д. № 393/2021 г. на Апелативен съд П. в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.