Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч. т. дело №137/2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба на “И” ЕООД, срещу определение № 1* от 8.12.2009г. по гр. д. №3010/2009г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, с което е допуснато обезпечение на предявения от “С” ООД, гр. С. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД чрез възбрана върху недв. имот при условията на внасяне на парична гаранция в размер на 50000лв.

Ответникът “С” ООД, гр. С. не взема становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:

Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.389, ал.1 ГПК, е отменено първоинстанционното определение, с което е отказано обезпечение на иска на търговеца – ищец и е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недв. имот, обект на продажба по предварителния договор, чието обявяване за окончателен е предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.

Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на иск по реда на чл. 389, ал.1 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва,...