Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч. т. дело №97/2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба на “България П. ” ЕООД, гр. С. срещу определението от 5.11.2009г. по ч. гр. д. №10220/2009г. на Софийски градски съд, ІІ В състав, с което е отхвърлена молбата му за дъпускане обезпечение на бъдещ иск по чл.47, ал.2 от Закона за адвокатурата срещу Д. Н. Т. – В. за връщане на оригиналите на намиращи се в нейно държане документи ч. налагане на запор. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно, като обосновава допустимостта на касационно обжалване с предпоставките на чл. 280, ал.1, т. ГПК. Ответникът адв. Д. Н. Т.- В. от АК гр. Б. счита частната касационна жалба за недопустима. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:

Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.390, ал.1 ГПК, е отменено първоинстанционното определение на СРС от 25.07.2009г., с което е допуснато обезпечение по молба на жалбоподателя срещу определена гарания и е отхвърлена молбата му за обезпечение ч. налагане на запор върху подробно описани документи.

Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на...