О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 278

София, 30,03,2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева

ч. т. дело №179/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “А”ЕООД – гр. С. против определение №165/ 01.02.2010г. по ч. гр. д. №4/2010г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по частната касационна жалба – “ Кю Б. иншурънс / юръп/ лимитид – клон София е на становище, че касатора не установява предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК,инкорпориано в частната касационна жалба, с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поставил въпроса - следва ли съдът да уведоми страната, поискала продължаване на срока за продължения срок. Посочено е лаконично, че този въпрос бил от значение за точното прилагане на чл.36 ГПК отм., както и за развитие на правото, тъй като по него нямало публикувана съдебна практика на ВКС и съдилищата го решавали по различен начин. Посочено е още, че произнасянето на ВКС ще доведе до формиране на практика, която щяла да се следва от...