О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 171

София, 16,02,2010 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело № 47/2010 година.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба “Е” ЛП, Великобритания, седалище - Л. против определение № 1* от 12.2009 г. по ч. гр. дело № 3071/2009 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по частната касационна жалба- “Б” АД – с. Т. не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В своето изложение, касаторът е поддържал наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е посочил, че с обжалвания съдебен акт, съдът се е произнесъл по въпроса дали било допустимо предявяване на иск с правно основание чл.29 ЗТР, за установяване несъществуването на извършени обявления в търговския регистър. В тази връзка е изложено, че въззивният съд бил приел, че съдебната защита по чл.29 ЗТР обхваща само вписването на подлежащите на вписване обстоятелства, но не и подлежащите на представяне и обявяване актове. Този въпрос бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Направен е подробен анализ на различието и сходството между регламентите на нормата на чл.29, ал.1 ЗТР и чл. 498 ГПК отм., от което е изведено, че...