Производството по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция "Ч"ООД /“ВиК – Варна“ООД/ в размер на 16 120 лева, представляващи непогасен остатък от такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно е разрешен спорния по делото въпрос относно приложимото към разрешаването на казуса материално право. Счита, че неправилно съдът приел, че таксата за замърсяване за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. следва да се определи по фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползувателите, на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", във вр. чл. 194, ал. 5, т. 1 б.“а“ от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ЗВ/ (в редакцията съгласно изм. с ДВ бр. 58 от 2015 г. в сила от 03.08.2015г.) и на тази база е извел и неправилен извод относно материалната незаконосъобразност на оспорения АУПДВ.

Излагат се съображения, че в случая изцяло е приложима разпоредбата на чл.194 ал.5 т.1 от ЗВ /в редакцията съгласно изм. с ДВ бр.61 от 2010г./ във вр. с § 62 ал.4 от ПЗР на ЗИДЗВ /ДВ бр.58 от 31.07.2015г./ и съдебната практика по приложението й. Настоява да се приеме, че в тази връзка правилно и законосъобразно таксата по чл.194 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗВ, дължима от „ВК"ООД срещу АУПДВ № 19/2018 от 21.09.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Ч"ООД, е вписан като ползувател в издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води № 2311 0013/25.08.2010г., изменено и продължено с Решение № 950/12.07.2016г., издадено от Директора на Б. Д „Ч"ООД, гр. В., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/2018г от...