Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на О. Я срещу решение № 208 от 14.11.2018 г. по адм. д. № 180/2018 г. на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена подадената от общината жалба срещу заповед №18-0813-000291 от 29.06.2018 г. на ВПД Началник-сектор „Пътна полиция“-Ямбол при ОДМВР-Ямбол за наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от един месец, заради извършено нарушение по ЗДвП, за което е съставен АУАН на водач на автомобила, лек автомобил „М. К“ с рег. [рег. номер на МПС], собственост на община Я..

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушене на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно е прието, че съставянето на акт за установяване на административно нарушение е достатъчно основание за издаване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, който е съставен срещу физическото лице водач на автомобила, затова че го е управлявал под въздействието на наркотични вещества. Счита, че заповедта не изпълнява предвидената от закона превантивна цел, извън фактическата власт на собственика на автомобила е да контролира водача. Представя пътен лист от който е видно, че автомобилът е предоставен за управление на К. Ивано и А.Д на 28.06.2018 г. в 8 ч., т. е. повече от осем часа преди издаване на акта за установяване на административно нарушение. Претендира юрисконсултско възваграждение. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуало допустима, подадена на 23.11.2018 г., в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

За за отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че е безспорен фактът, че водачът е управлявал служебен автомобил, който му е бил предоставен в качеството му на служител в Сектор“Превенция и опазване на обществения ред“ в О. Я. За...