Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Я. против решение № 22 от 05.02.2019 г. по адм. дело 318/ 2018 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект по заявление рег. № ОСИД-01523/ 11.09.2018 г., подадено от „Сакарела“ ООД, гр. Я. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и моли да бъде отменено.

Ответникът „Сакарела“ ООД, гр. Я. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е недопустимо.

Същото е постановено при отсъствието на процесуална предпоставка за образуване на съдебно производството, тъй като административният акт е оспорен след изтичане на предвидения за това срок (чл. 159, т. 5 АПК). Предмет на оспорване пред съда е мълчалив отказ на главния архитект на община Я. да се произнесе по заявление на „Сакарела“ООД, гр. Я. с искане за поставяне на преместваем обект върху имот, общинска собственост. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1 ЗУТ и съгласно специалния текст на чл. 215, ал. 4 ЗУТ подлежи...