Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на СД „Дина“, гр. В. Т против решение № 516 от 20.12.2018 г. по адм. дело № 621/ 2018 г. на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 18-6162/25.07.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – В. Т, с която е одобрено изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. В. Т с нанасяне на сграда с идентификатор 10447.515.170.30. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на СГКК - В. Т да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът– началникът на СГКК – В. Т оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд – В. Т да бъде оставено в сила.
Ответниците П.П и община В. Т не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – В. Т е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.
Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР) орган и в съответствие с изискванията за форма – заповедта е писмена и съдържа фактическите и правни основания за нейното постановяване, както и разпоредителна част, в която е посочено в какво се състои одобреното изменение на КККР. Спазени са и административнопроизводствените правила, като съображенията на административния съд в този в смисъл се споделят и от настоящата инстанция.
При правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие със събраните доказателства са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на началника на СГКК - В. Т, с която е одобрено изменение на КККР на гр. В. Т с нанасяне на нов обект – сграда с идентификатор 10447.515.170.30, е издадена в съответствие с материалноправните предпоставки за изменение на КККР. По делото е установено, че на наследодателя на ответницата Петкова, по чието заявление е образувано административното производство, е отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя за гараж № 1 от запад на изток, със застроена площ 20.50 кв. м. в кв. „Бузлуджа“, кв. 341 по регулационния план на гр. В. Т (решение № 228/ 26.07.1996г., заповед № 279/07.03.1997 г., договор от 17.03.1997г.).Гаражът е изграден (разрешение за ползване № 604/03.09.1999г. ),но не е нанесен в КККР на гр. В.Т.И е геодезическо заснемане и е изготвена скица - проект за изменението чрез отразяване контура на сградата с проектен идентификатор 10447.515.170.30 в КК на гр. В. Т. На това основание е издадена заповедта, предмет на оспорване, с която сградата е нанесена в КК на гр. В. Т в ПИ с идентификатор 10447.515.170 и в ПИ с идентификатор 10447.515.171, който е собственост на жалбоподателя СД „Дина“.
При съобразяване с горните факти първоинстанционният съд правилно приема, че заповедта на началника на СГКК - В. Т е постановена в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние обективират непълноти или грешки по смисъла на §16 от ДР на ЗКИР, които се отстраняват по реда, предвиден в чл. 54 ЗКИР. В случая събраните по делото доказателства, включително проверката на място, установяват несъответствие между данните в КК спрямо съществуващото на място положение – не е отразена съществуваща сграда – гараж в ПИ с идентификатор 10447.515.170 и в ПИ с идентификатор 10447.515.171. Поради това административният съд законосъобразно приема, че е налице непълнота по смисъла, изяснен по-горе, която е отстранена с издаване на оспорената заповед. Ето защо като отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд – В. Т постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства.
Възраженията на касационния жалбоподател, свързани със законността на строителството на гаража, са ирелевантни за настоящия спор. Гаражът представлява обект на кадастъра, който поради допусната непълнота, не е отразен в кадастралната карта. Същият следва да бъде нанесен в нея независимо от това дали е изграден законно и не.
Доводът на касатора, че е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен при условията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР също е неоснователен. Както първоинстанционният съд правилно отбелязва, СД „Дина“ не претендира право на собственост върху гаража. Освен това от данните в КККР не произтичат промени във вещноправния статут на имотите и съответно нанасянето на имот в КККР не води до възникване или погасяване на вещни права. Ето защо правото на собственост на касатора върху ПИ с идентификатор 10447.515.171 не е засегнато, а съображенията в обратния смисъл са неоснователни.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – В. Т е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 516/20.12.2018 г. постановено по адм. дело № 621/2018 г. на Административен съд – В. Т. Решението е окончателно.