Образувано е по касационна жалба на В.И, от [населено място], срещу решение №2354/03.12.2018 г. по адм. д. № 3239/2017 г. на Административен съд Варна. В касационната жалба не се сочат конкретни касационни основания, но от обстоятелствената й част може да се направи извода, че решението се обжалва като материалнонезаконосъобразно и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-кметът на район "Одесос" О. В в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведените в обстоятелствената част на същата основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №193/13.11.2017г. на кмета на район Одесос - община В., с която предвид установените нарушения на разпоредбите на чл.178, ал.4 във връзка с чл.177 ЗУТ и на основание чл.178, ал.6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: „Гараж и Ателие за кожухарски услуги, използвани като офис”, находящ се в имот с административен адрес ул.”Веслец” №37/ул.”Добротица”№14А. Със заповедта е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта от извършителя и му е възложено изпълнението като собственик и ползвател на строежа. Със заповедта е разпоредено и прекъсване на захранването с вода и електрическа енергия. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и спазване на реда за издаването й, съгласно изискванията на чл.178 ал.6 ЗУТ, а именно при констатирано нарушение по ал.4, въз основа на констативен акт, като е издадена мотивирана заповед. Административният орган, с оглед задълженията си по чл. 35 от АПК, е изяснил релевантните факти и обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Безспорно е установено, че обектът не е въведен в експлоатация с променено предназначение към датата на проверката и към датата на издаване на оспорената заповед.

Така постановеното решение е обосновано. В тази насока съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният строеж e гараж, като към него е обособено помещение от 12 кв. м.- „Ателие за кожухарски услуги”. Гаражът и ателието са пространствено свързани помещения, При проверките е констатирано, че така обединените обекти - „гараж” и „ателие” се използват като „офис”; помещенията са оборудвани със столове, шкафове, 4 бр. бюра, върху които са разположени лаптоп, компютър, монитори и друга офис техника, класьори и канцеларски материали, обслужващи дейността в офиса и в момента на проверката е установено, че в офиса работят собственикът В.И и служителка, по бюрата има документи, лаптопа и компютъра са включени и се ползват. В разглеждания смисъл законосъобразно съдът се е позовал на обвързващата доказателствена сила на констативните актове от 18.10.2017 г. и 07.11.2017 г., чиито констатации не са оборени от оспорващия. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. По делото е установен фактът на промененото предназначение на обекта с извършител касатора по начин, описан в обжалваната заповед. Хипотезисът на приложимата правна норма - чл. 178, ал. 6 ЗУТ изисква променено предназначение и установяване ползването на променения обект. Фактът на ползването на обекта като офис е безспорно установен от всички, приложени по делото доказателства. В касационната жалба се релевират главно основания за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поддържани и пред първоинстанционния съд. В разглеждания смисъл ирелевантно е обстоятелството, че касаторът е престанал да бъде собственик на процесния обект с променено предназначение, тъй като отказът от наследство е контатиран от съда с определение от 23.11.2017 г. след съставяне на констативните актове и издаване на процесната заповед. Освен това касаторът жалбодател е адресат на заповедта в качеството не само на собственик, и като извършител и ползвател на така извършеното преустройство. Поради това недвусмислено е доказано, че процесният обект не се ползва по предназначението му на гараж и ателие, а като офис. П.то на жалбоподателя и пред касационната инстанция и пред решаващия съд на протокол от 10.10.2017 г. с твърдение, че установява ползването на гаража по предназначение, е неоснователно, тъй като цитираният протокол не съдържа констатации за ползването на гаража като такъв. След като е установено ползването на обекта не по предназначението му на гараж и ателие, то диспозицията на нормата на чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 4 ЗУТ изисква органът да забрани ползването на обекта. Разпоредбата пък на чл. 223, ал. 1,т. 7 ЗУТ пък изисква да се забрани достъпа до строежи или до части от тях, които не се ползват по предназначението си съгласно издадените строителни книжа. Фактът на ползването не по предназначение на обекта, както се посочи, е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт със съдържание като оспорения факти са осъществени, административният орган е издал съответен на материалните норми, посочени като правно основание, акт.

Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. В случая не следва да се присъжда претендираното с писмения отговор на касационната жалба юрисконсултско възнаграждение, тъй като страната не е била представлявана от юрисконсулст, нито писмения отговор на касационната жалба е изготвен от юрисконсулт.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2354/03.12.2018 г. по адм. д. № 3239/2017 г. на Административен съд Варна. Решението е окончателно.