Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение №97/17.01.2019 г. постановено по адм. дело №736/2018 г. на Административен съд – Благоевград.
Първата касационна жалба е подадена от директора на Агенция „Митници“ – София, чрез процесуалния си представител, гл. юрк.. С, която оспорва решението изцяло. В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователен. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От ответната страна по първата касационна жалба – „Л. Т 2004“ ЕООД, гр. П., чрез процесуалните си представители, адв.. Х и адв.. Б е постъпил отговор, в който се изразява становище за нейната неоснователност и се моли да бъде отхвърлена.
Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника си по делото гл. юрк.. С, която по същество поддържа касационната жалба по доводите изложени в нея, сочи ново доказателство – годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба на „Л. Т 2004“ ЕООД.
Втората касационна жалба е подадена от „Л. Т 2004“ ЕООД, със седалище гр. П., представлявано от управителя си О.О, чрез процесуални представители, адв.. Х и адв.. Б, с която съдебното решение се обжалва, в отхвърлителната му част, за разликата над присъдения размер от 28 867 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 86 250 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика до окончателното й изплащане, както в частта, с която е отхвърлена претенцията на дружеството за присъждане на съдебни разноски в производството пред първата инстанция в пълния им размер за разликата над 401,42 лв. до пълния предявен размер до 3 150 лв. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска отмяната му в тази част и уважаване на иска по ЗОДОВ като основателен и доказан. Моли за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.
По тази касационна жалба от ответната страна Агенция „Митници“, чрез процесулания си представител гл. юрк.. С е постъпил отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател – „Л. Т 2004“ ЕООД се представлява от процесуалния си представител адв.. Ч, който поддържа доводите изложени в касационната жалба, оспорва касационната жалба на Агенция „Митници“, не представя нови доказателства и няма доказателствени искания. Представя писмени бележки по делото, с доводи по същество на спора.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Агенция „Митници“. Счита, че решението като неправилно и необосновано следва да се отмени. По отношение на касационната жалба на „Л. Т 2004“ ЕООД изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по искова молба на „Л. Т 2004“ ЕООД, гр. П., представлявано от управителя О.О, срещу Агенция „Митници“, с която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 86 250 лв., представляващи платени от ищеца адвокатски хонорари по НАХД №242/2017 г. по описа на РС – Петрич и КНАХД №165/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, причинени вследствие отменено наказателно постановление (НП) №436/06.03.2017 г. на началника на М. Ю издадено на дружеството ищец. От фактическа страна съдът по делото установил, че с Наказателно постановление №436/06.03.2017 г. на Началника на М. Ю е ангажирана административнонаказателната отговорност на ищцовото дружество с налагане на имуществена санкция в размер на 3 100 800,00 лв., за нарушение по чл. 126, ал. 2 ЗАДС, отнети са в полза на държавата стоките, предмет на нарушението на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС и е отнета в полза на държавата товарна композиция, състояща се от влекач и полуремарке – средство за извършване на нарушението, на основание чл. 124, ал. 2 ЗАДС. По жалба от санкционирания субект против наказателното постановление в РС – Петрич е образувано НАХД №242/2017 г. по описа на съда. След като е разгледал спора по същество с Решение №722/18.12.2017 г. съдът е отменил като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. В хода на разглеждане на делото, жалбоподателя е бил представляван от адвокатите Чолаков, Харизанов и Бадалова за процесуалното представителство на които е сключен договор за правна защита и съдействие от 25.04.2017 г. (л. 112 на НАХД №242/2017 г. по описа на РС – Петрич) и представено пълномощно (л. 111). Установено по делото е, че съгласно сключения между страните договор, възнаграждението за адвокатска защита, която следва да се осъществи от тримата адвокати е 43 000,00 лв. за една инстанция, с конкретно посочено плащане на договорената сума, а именно: 5000,00 лв. в брой, изплатена изцяло в деня на подписване на договора, 5000,00 лв. – платими в срок до 18.05.2017 г., като остатъка в размер на 33 000,00 - след постановяване на първоинстанционното решение, изцяло или на части. Съдът е установил, че от представената в първоинстанционното производство разписка, на 08.06.2017 г. ищецът е заплатил сумата 5000,00 лв. на упълномощените по делото адвокати (л. 216). До приключване на производството пред първоинстанционния съд други плащания не са извършени, като документи за извършени плащания не са представени и пред касационната инстанция.
От приетите в настоящото производство писмени доказателства административният съд установил още, че от адв.. Х са отправени два броя покани до „Л. Т 2004“ ЕООД – от 19.03.2018 г., получена на 29.03.2018 г. (л. 32 – 34) и от 25.04.2018 г., без данни за получаването й (л. 35), с които дружеството е поканено да заплати по клиентската сметка на адвоката остатъка от договорена сума в размер на 33 000,00 лв. С вносна бележка от 21.03.2018 г. (л. 96) ищецът е внесъл в брой по посочената в поканата сметка сумата 33 000,00 лв. С вносни бележки от 22.05.2018 г., от 29.05.2018 г. и от 30.05.2018 г. (л. 97 – 99) ищецът е внесъл в брой по сметка на адв.. Х съответно сумите 10 000,00 лв., 13 000,00 лв. и 20 000,00 лв. – общо 43 000,00 лв. Като основание за плащането е посочено договора от 25.04.2017 г. След изрични нареждания за плащане на парични средства и срещу разписки, от адв.. Х са изплатени на адв.. Ч суми както следва: на 27.03.2018 г. сумата 5500,00 лв., на 30.03.2018 г. – 5500,00 лв. на 04.06.2018 г. 7160,00 лв. и на 06.06.2018 г. – 7174,00 лв., общо в размер на 25 334,00 лв. На адв.. Б са изплатени от адв.. Х следните суми: на 27.03.2018 г. сумата 5500,00 лв., на 30.03.2018 г. – 5500,00 лв. на 04.06.2018 г. – 7160,00 лв. и на 06.06.2018 г. – 7173,00 лв., общо в размер на 25 333,00 лв. (л. 41 – 56). Въз основа на тези констатации при така извършените плащания, съдът установил, че всеки един от тримата адвокати е получил по 25 333,00 лв., а адв.. Ч – 25 334,00 лв., или общо 76 000,00 лв., които заедно с платените 10 000,00 лв. (в деня на подписване на договора и на 21.03.2018 г., формират сумата 86 000,00 лв.
Констатирано по делото е, че на 03.08.2016 г. между „Л. Т 2004“ и адв.. Б е сключен договор за правна помощ и съдействие и е подписано пълномощно за представителство пред М. Ю по повод задържани/иззети МПС-та, собственост на дружеството (л. 36), с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 50,00 лв. По делото няма данни какви процесуални действия е извършил представителя. На 14.09.2016 г. е подписан между ищеца и адв.. Х договор за правна помощ и съдействие за депозиране на възражение срещу съставения АУАН (л. 37), каквото е изготвено и депозирано пред наказващия орган (л. 18 – 20) и въпреки че няма поставен входящ номер, то е посочено в обстоятелствената част на санкционния акт, поради което следва да се приеме, че е депозирано в М. Ю.
Съдът от първата инстанция установил също, че с исковата молба се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на посочените по-горе наказателни постановления, издадени от началника на М. В.
Съдът анализирайки приложените по делото документи, включително приобщените към събрания доказателствен материал НАХД №242/2017 г. по описа на РС – Петрич и КНАХД №165/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, от правна страна е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът приел за безспорно, че ищецът действително е бил защитаван от трима адвокати, видно от съдебните протоколи по делата. Съдът е счел искът за допустим, а по подробно изложени съображения е приел, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според състава на Административен съд – София-град, правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.Пвайки се на приетото в Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по т. д. №2/2016 г. е заключил, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатените от „Л. Т 2004“ ЕООД адвокатски възнаграждения съставляват вреда, причинена пряко от отменените наказателни постановления. По подробно изложени мотиви, във връзка с осъщественото процесуално представителство и защита от пълномощника по оспорването на посочените по-горе наказателни постановления и съобразявайки се с приетото в мотивите на посоченото ТР №1/2017 г. на ОСС на ВАС е приел, че делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, но институтът на непозволеното увреждане не е и не следва да се превърне в средство за неоснователно обогатяване. Изложени са мотиви, че присъденият размер на обезщетението трябва да бъде съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Въз основа на тези изводи и спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, както и на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА), съдът е уважил исковата претенция на дружеството ищец за сумата от 28 867,00 лв. Съобразявайки с приетото в т. 4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по тълк. гр. дело №3/2004 г. е присъдил и законната лихва върху сумата на обезщетението. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на ищеца сторените в производството разноски в размер на 401,42 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор, като направените изводи са правилни. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.
С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от „Л. Т 2004“ ЕООД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влезли в сила съдебни решения, НП №436/06.03.2017 г., правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е и вторият елемент от фактическия състав, а именно – вредите да са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и вредите причинени от него имат характер на вреди по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ.
Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от „Л. Т 2004“ ООД сума общо в размер на 28 867, 00 лв. на тримата адвокати, т. е. налице е претърпяна имуществена вреда. В този смисъл правилно съдът е посочил, че ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. На следващо място, правилни са изводите на съда, че е осъществен и последният елемент от фактическия състав по чл. 1 ЗОДОВ, а именно пряка причинно-следствена връзка от издадения незаконосъобразен акт и причинената вреда Обосновано на представените по делото доказателства във връзка с осъществената защита и процесуално представителство по отделните дела от страна на тримата адвокати и съобразявайки се с приетото в мотивите на ТР №1/2017 на ОСС на ВАС първоинстанционният съд е приел, че справедливият и обоснован хонорар за защита пред РС - Петрич и Административен съд – Благоевград е в размер на 28 867,00 лв. Настоящата касационна инстанция на ВАС, счита че претендираните вреди са доказани по размер за сумата от 28 867,00 и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните наказателни постановления, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. Предвид изложеното, касационната жалба на Агенция „Митници“ – гр. С. е неоснователна, а обжалваното решение в тази част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
По отношение на касационна жалба подадена от „Л. Т 2004“ ООД, настоящият касационен състав на Върховния административен съд счита същата за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, и съобразявайки се с приетото в мотивите на ТР №1/2017 г. на ОСС на ВАС, а също и с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗД е приел, че исковата молба е основателна и доказана за сумата от 28 867,00 лв., като за размера над тази сума до предявения размер за сумата от 86 000,00 лв. правилно е отхвърлил исковата молба като неоснователна. Изложеното в тази връзка в мотивите на оспореното решение е правилно и се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.
По тези съображения обжалваното решение в тази част, като правилно и обосновано също следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора не следва да се присъждат съдебни разноски по настоящото дело.
Юрисконсултско възнаграждение на касационния жалбоподател Агенция „Митници“ не следва да бъде присъждано, тъй като такова по силата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ не се дължи.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №97/ 17.01.2019 г.,постановено по административно дело №736/2018 г. на Административен съд – Благоевград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.