Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по жалба на П.З, чрез процесуалния му представител адв. Б.Б срещу решение № 180 от 08.06.2018г. постановено по административно дело № 120/2018г. по описа на Административен съд /АС/ - С. З.
Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че са налице всички основания по чл. 209 АПК. Излага съображения, че решението е неправилно и противоречи на аналогични разрешения дадени със съдебни актове. Сочи, че личните му данни – три имена и местонахождение, са лични данни по смисъла на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) /ЗЗЛД/ и Регламент ЕС 2016/679 и го идентифицират пряко и несъмнено. Счита, че с обжалваното решение се налага неправилен и несправедлив двоен стандарт при публикуване на съдебните актове. Иска оспорваното решение да се обезсили, алтернативно отмени и да се уважи първоинстанционната му жалба и по съображения изложени в писмена молба. Претендира разноските пред първата и пред настоящата инстанция.
Ответникът по касация – О. Р не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на П.З от [населено място] против действия на О. Р, представлявана от кмет, в качеството й на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 ЗЗЛД, изразяващи се в незаконно разкриване и разпространение на личните му данни – три имена и местожителство като оспорващ, в публикувано на сайта на О. Р решение № 111/18.04.2017г. по адм. дело № 576/2016г. по описа на АС – С. З и е оставено без уважение искането на Запрянов за присъждане на разноски.
Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Решение № 111/18.04.2017г. по адм. дело № 576/2016г. по описа на АС – С. З е постановено по подаден протест от Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура С. З против разпоредбата на чл. 7, ал. 4 във връзка с ал. 1, и т. 4 от Наредба за обществения ред в О. Р. На основание чл. 189, ал. 2 АПК към оспорването е присъединен и П.З във връзка с подадена негова молба за присъединяване. След влизане в сила на съдебния акт на Старозагорския административен съд в съответствие с правилото, въведено в разпоредбата на чл. 194 АПК, същият е обнародван от О. Р на сайта на общината. От справка в Електронен регистър на администратори на лични данни е установено, че О. Р е администратор на лични данни под идент. № 1140, по смисъла на ЗЗЛД.
С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че след като Запрянов не е подавал жалба пред Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, не е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД. След анализ на разпоредбите на чл. 39, ал. 1, чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1 и 2 ЗЗЛД, § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД съдът правилно е приел, че публикувайки решение № 111/18.04.2017г. по адм. дело № 576/2016г. на АС – С. З. О Раднево, в качеството и на администратор на лични данни, е действала в условията на хипотезата чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД отм. , а именно обработването на лични данни е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. Нормативно установеното задължение за администратора е по силата на чл. 194 АПК, който предвижда, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Съгласно чл. 6, пар. 1, б „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) /Регламент 2016/679/ обработването е законосъобразно, когато е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Обработвайки личните данни на П.З при условията на действалата до този момент разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД отм. в изпълнение на нормативно задължение на администратора на лични данни, О. Р е спазила целите на обработването на лични данни по чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД отм. , Правилно съдът е посочил, че за да бъде изпълнена хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД е необходимо информацията, представляваща лични данни и отнасяща се до дадено физическо лице да води до неговото идентифициране. Не винаги посочването на един или няколко специфични признаци по отношение на дадено физическо лице може да доведе до неговото идентифициране. Посочването на трите имена на лице и местожителство, макар като информация да има характер на лична информация, не е достатъчно, за да бъде същото индивидуализирано, дори и то да е с особени и неповторими именни конфигурации. Правилно съдът е приел, че в административно правната система на Р. Б има друг важен и определящ признак наред с името на лицето и това е ЕГН, въз основа на който наред с името дадено лице може в голяма степен да бъде индивидуализирано. Личните данни, които в случая са обработени от О. Р са сведени до името на оспорващия и местожителството, което не надхвърля необходимото във връзка с целите, за които е извършено обработването. Данните публикувани в съдебния акт на АС – С. З не са в достатъчен обем, за да може лицето, до което се отнасят да бъде индивидуализирано. Доказването, че няма друго лице с имената на касатора в регистрите на Национална база данни „Население“, не сочат за допуснато нарушение от страна на администратора на лични данни при публикуване на решението на АС – С. З на интернет страницата му. Името може и да е уникално, но само то не създава уникална връзка с лице, което не е публична личност. В този смисъл е и съдебната практика – виж решение № 9776/25.06.2019г. по адм. д. № 1547/2019г. по описа на ВАС, решение № 8588/07.06.2019г. по адм. д. № 9926/2018г. по описа на ВАС, решение № 3962/19.03.2019г. по адм. д. № 9631/2018. по описа на ВАС, Решение № 7851 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2018г.
Не е налице основанието по чл. 209, т. 1 АПК - нищожност на решението. В касационната жалба не се сочат конкретни обстоятелства, водещи до нищожност на оспореното решение. Такъв порок на съдебно решение е налице, когато не са извършени всички правни действия, представляващи елементи от фактическия му състав. Нищожно е решението, когато не е постановено от съд или е постановено от съд, но извън пределите на правораздавателната му власт, постановено е от незаконен състав, противоречи на основите на правовия ред, изпълнението му е правно или фактически невъзможно или е напълно неразбираемо, така че волята на съда не би могла да се изведе и чрез тълкуване. Оспореното решение не страда от посочените по-горе пороци, поради което е валидно. При служебната проверка на решението на АС – С. З, Върховният административен съд констатира, че същото е и процесуално допустимо.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180 от 08.06.2018г. постановено по административно дело № 120/2018г. по описа на Административен съд отм. а Загора. Решението е окончателно.