Пленумът на Върховния съд намира предложението за основателно. Пострадалата от престъпното деяние В. П. Й от гр. София е предявила граждански иск в размер на 20 000 лв. имуществени и неимуществени вреди солидарно против подсъдимия Д. М. Г., кондуктор на рейсовата кола Д. К. и Управлението на автомобилния транспорт в гр. София.

Окръжният съд е приел, че за репарирането на имуществените вреди, претърпени от съпругата на убития - гражданската ищца, е достатъчно да и се присъди обезщетение в размер на 6000 лв., които следва да се заплатят само от подсъдимия. Искът в останалата част и изцяло по отношение на другите граждански ответници като неоснователен и недоказан е отхвърлен.

Гражданската ищца е обжалвала присъдата в частта, с която е отхвърлен гражданският иск както по отношение на подсъдимия, така и спрямо кондуктора на колата и против УАТ. Върховният съд, I-во наказателно отделение, след като е отменил присъдата в наказателната част и върнал делото за ново разглеждане, що се касае до гражданската част на присъдата, е приел, че размерът на уважения граждански иск е правилно установен, и е оставил присъдата в тази част в сила.

Както окръжният съд, така и Върховният съд при решаването на делото са допуснали особено съществено нарушение на закона. Върховният съд с решението си е отменил присъдата в наказателната част на основание чл. 232 "а" и "г" НПК по съображение, че приетата от окръжния съд фактическа обстановка сочела на извършено престъпление по чл. 126 НК, докато деянието е квалифицирано от окръжния съд като престъпление по чл. 128 НК. Гражданският иск е предявен от пострадалата за обезщетяване на претърпените от нея вреди.

Върховният съд, I-во наказ. отделение, приема от една страна, че данните по делото сочат на престъпление по чл. 126 НК, деяние, извършено изключително по вината на подсъдимия, а от друга страна счита, че гражданският иск е правилно определен...