Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на "В. Т" ЕООД срещу решение № 37 от 07.02.2019 г. на УС на БНБ, с което е отказано издаването на лиценз за извършване на дейност като платежна институция на "В. Т" ЕООД. Излага доводи за незаконосъобразност на административния акт.
Счита, че неправилно УС на БНБ е приел, че съгласно представените към заявлението за издаване на лиценз документи заявителят ще осъществява услуги по изпълнение на кредитен превод (дейност, попадаща в обхвата на чл. 4, т. 3, буква „в“ от ЗПУПС). Дейностите, които желае да извършва заявителят - жалбоподател и които е описал в документите към заявлението си, попадат единствено в обхвата на посочените в заявлението платежни услуги, а именно услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка, и услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка (услуги по чл. 4, т. 1 и 2 от ЗПУПС). Ако се приеме, че заявлението на „Варчев трансфърс“ ЕООД обхваща и услугите по кредитен превод, то обжалваният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в нарушение на задължението си по чл. 11, ал. 2 от ЗПУПС административният орган не е изискал от заявителя допълнителна информация преди постановяване на отказа си.
Неправилно е прието, че заявителят не е представил „копие на договора за предоставяне на телекомуникационни услуги, сключен с „Новагел“ ЕООД“, а единствено оферта и приемо-предавателни протоколи. Липсва нормативно изискване за предоставяне на БНБ на писмен договор за телекомуникационни услуги в процедурата по получаване на лиценз за платежна институция по смисъла на ЗПУПС. В случая представената оферта и два броя приемо-предавателни протоколи с дата 19.02.2018 г. доказват, че заявителят „В. Т“ ЕООД е осигурил необходимите телекомуникационни услуги за извършване на дейността си, като предоставянето на такива телекомуникационни услуги дори е започнало още преди получаването на лиценз от БНБ.
Неправилно е становището на УС на БНБ досежно съдържанието на процедурата за наблюдение, обработване и проследяване на инциденти, свързани със сигурността и жалби на клиенти. Отказът на БНБ се основана на твърдяна липса на конкретна процедура, която ще бъде прилагана за уведомяване на БНБ. С. Н на ЕБО EBA/GL/2017/10 относно докладването на значими инциденти, и по-конкретно т. 4.1 от тях, единственото изискване е доставчиците на платежни услуги да гарантират, че тяхната обща операционна политика и политика по сигурността определят ясно всички задължения за докладване на инциденти. Заявителят „В. Т“ ЕООД посочил, че всички значими инциденти ще бъдат докладвани съобразно изискванията на приложимото законодателство (включително Насоките на ЕБО), както и е описал от кого, по какъв начин и в какьв срок ще се извършва докладването.
В противоречие с изискването на чл. 36 от АПК, УС на БНБ не оценил представената от заявителя Политика по информационна сигурност, приложена към молба вх. № БНБ-25788/28.02.2018 г. От съдържанието на представения документ е видно, че заявителят надлежно е представил процедура за записване, наблюдение, проследяване и ограничаване на достъпа до чувствителни данни за плащанията.
УС на БНБ неправилно преценил, че документът „Информацията по т. 5.5, т. 5.6 и т. 5.8 от Указания на БНБ съгласно писмо изх. № БНБ-96171/11.09.2018 г.“, приложен към молба вх. № БНБ-120295/14.11.2018 г., е обща информация и не отговаря на законовите изисквания. Документът съдържа конкретни и достатъчно подробно описани технически и организационни мерки за осигуряване на непрекъсваемост на дейността на заявителя. В документа са разписани конкретни параметри на осигурената от заявителя - жалбоподател техническа инфраструктура, което е достатъчно за целите на ЗПУПС и Насоките на ЕБО.
В противоречие с изискването на чл. 36 от АПК, УС на БНБ не оценил представените от заявителя мерки за осигуряване на непрекъсваемост и надеждност на процесите при предоставяне на платежни услуги, допълнени с Приложение № 1 към него с конкретните процедури за наблюдение, предотвратяване, установяване и управление на събития, водещи до прекъсване/нарушаване на услуги, приложени към молба БНБ-25788/28.02.2018 г.
Противно на приетото в т. 2.6 в обжалвания акт, още с първоначалното заявление вх. № БНБ-154049/09.10.2017 заявителят „В. Т“ ЕООД представил „Правила за управление и оценка на риска“, които съдържат цялата необходима информация съгласно Наредба 16 и насока 13 от група 4.1 на Насоки ЕБО EBA/GL/2017/09.
Неправилно УС на БНБ преценил, че представените договори и общи условия към тях с „Първа инвестиционна банка“ АД и „Обединена българска банка“ АД не са специални защитни сметки и поради това не отговарят на изискванията на насока 7.1, буква „г“ от група насоки 4.1 на Насоки на ЕБО EBA/GL/2017/09.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок на 11.03.2019 г., съгласно касова бележка от "Български пощи" ЕАД за услуга приемане на пратка, при връчено съобщение за акта на 25.02.2019 г. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 15, във връзка чл. 184, ал. 1 от Закон за платежните услуги и платежни системи (ЗПУПС) и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ (ЗАКОН ЗЗД Б. Н. Б) (ЗБНБ), в изискуемата от закона форма, при наличие на реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
„В. Т“ ЕООД е подало заявление с вх. № БНБ- 154049/09.10.2017 г. за издаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция, допълнено с писма вх. № БНБ-25788/28.02.2018 г. и БНБ- 27977/07.03.2018 г. В хода на производството е приет нов ЗПУПС (ЗАКОН ЗЗД ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ) (обн. ДВ, бр. 20 от 6 март 2018 г.). В изпълнение на § 11 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПУПС, съгласно който изискванията на този закон се прилагат и за заварените при влизането му в сила административни производства пред БНБ, е изискано от „В. Т“ ЕООД да предостави в тримесечен срок документи и информация, удостоверяващи изпълнението на изискванията на новия ЗПУПС. С писмо с вх. № БНБ-65123/14.06.2018 г. дружеството е предоставило информация и документи по реда на новия ЗПУПС и издадената по прилагането му Наредба № 16 на БНБ от 29 март 2018 г.
При преглед на предоставените по реда на новия ЗПУПС и Наредба № 16 на БНБ документи и информация е установено, че заявителят не е предоставил всички необходими сведения и документи, както и че част от предоставените документи съдържат непълна информация. С писмо с изх. № БНБ-96171/11.09.2018 г., на основание чл. 11. ал. 2 от ЗПУПС, е изискано от дружеството да представи в двумесечен срок необходимите документи и информация. В дадения двумесечен срок с писмо с вх. № БНБ- 120295/14.11.2018 г. „В. Т“ ЕООД е представило допълнителна информация и документи.
След извършена проверка на представените от „В. Т“ ЕООД заявление и документи е установено, че дружеството не отговаря на условието за издаване на лиценз по чл. 10, ал. 4, т. 5 от ЗПУПС, както и че не е представил всички сведения и документи, включително допълнително изисканите от БНБ с писма с изх. № БНБ-185189/20.12.2017 г., БНБ-32537/20.03.2018 г. и БНБ-96171/11.09.2018 г., необходими за установяване изпълнението на изискванията на чл. 10, ал. 4, т. 6 и 8, във връзка с ал. 5 от ЗПУПС и че предоставените документи съдържат непълна информация. В тази връзка, на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 184, ал. 1 от ЗПУПС, както и на основание чл. 16, т. 15 от ЗБНБ (ЗАКОН ЗЗД Б. Н. Б) УС на БНБ е отказал издаването на лиценз за извършване на дейност като платежна институция на „В. Т“ ЕООД.
Неоснователни са доводите, че УС на БНБ е постановил решението си в противоречие с материалния закон, като е приел, че „В. Т“ ЕООД възнамерява да извършва услуги по изпълнение на кредитен превод.
УС на БНБ е посочил, че дейността по предоставяне на платежни услуги по чл. 4, т. 3, буква „в“ от ЗПУПС е описана в приложените към заявлението и допълнително предоставените информация и документи като част от бизнес модела на дружеството, но не е идентифицирана като платежна услуга, която дружеството ще извършва и за която е необходим лиценз съгласно чл. 7 от ЗПУПС.
Видно от предоставените документи, дружеството предвижда да предоставя на клиентите си възможност за извършване на безкасов банков превод по посочена от клиента банкова сметка. Съгласно предоставения документ „Приложение А5 - Описание на дейността на заявителя „В. Т“ ЕООД“ е посочено, че: клиентите ще могат да подават искания до „В. Т“ ЕООД“ за прехвърляне на средства от клиентските си (платежни) сметки, водени при „В. Т“ ЕООД“ по изрично посочена от клиента банкова сметка на клиента или на трето лице, която дейност попада в обхвата на легалната дефиниция за кредитен превод съгласно пар.1, т.19 от ДР на ЗПУПС. Налице е извършване на безкасов банков превод от платежна сметка на клиент, водена от „В. Т“ ЕООД, по посочена банкова сметка на клиента или на трето лице, доколкото платежното нареждане се подава от клиента до „В. Т“ ЕООД, което го изпълнява съгласно указаното в него като използва своята техническа и счетоводна инфраструктура. Изпълняваните по описания начин операции представляват платежни операции по изпълнение на кредитен превод по смисъла на чл. 4, т. 3, буква „в“ от ЗПУПС, при които „В. Т“ ЕООД е в качеството си на доставчик на платежни услуги на платеца. Платежната услуга по изпълнение на кредитен превод, която е част от модела на извършване на дейност на дружеството, не е посочена сред услугите, за които „В. Т“ ЕООД е подало заявление за получаване на лиценз съгласно изискванията на чл. 7 от ЗПУПС.Оно е прието, че е налице несъответствие между описания от дружеството бизнес модел на извършване на дейност като платежна институция и определянето на платежните услуги, за които дружеството желае да бъде лицензирано.
Във връзка с това, правилен е извода, че „В. Т“ ЕООД не е изпълнило условието по чл. 10, ал. 4, т. 5 от ЗПУПС, дейността на заявителя, включително начинът на предоставяне на предвижданите платежни услуги да бъде ясно, подробно и изчерпателно определена, доколкото дейността по предоставяне на платежни услуги по чл. 4, т. 3, буква „в“ от ЗПУПС е описана в приложените към заявлението и допълнително предоставените информация и документи като част от бизнес модела на дружеството, но не е идентифицирана като платежна услуга, която дружеството ще извършва и за която е необходим лиценз съгласно чл. 7 от ЗПУПС. Изпълнението на кредитен превод, който не е идентифициран като вид платежна услуга би представлявало извършване на дейност без необходимия лиценз.
Неоснователни са доводите, че обжалваният административен акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в нарушение на задължението си по чл. 11, ал. 2 от ЗПУПС, БНБ не е изискала от заявителя допълнителна информация. В изпълнение на чл. 11, ал. 2 от ЗПУПС неколкократно БНБ е отправила искания за представяне на липсваща информация и документи.
Неоснователни са доводите, че в рамките на лицензионната процедура „В. Т“ ЕООД е представил всички нормативно изискуеми документи за издаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗПУПС Българската народна банка издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция, когато заявителят е представил всички изискуеми сведения и документи в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите актове по прилагането му и ако по преценка на БНБ заявителят отговаря на условията за издаване на лиценз.
Основателни са доводите на жалбоподателя, че липсва нормативно изискване за предоставяне на писмен договор за телекомуникационни услуги в процедурата по получаване на лиценз за платежна институция по смисъла на ЗПУПС. Изискването е за представяне на проект за споразумение, а не на сключен договор. Посочено е в т. 2.1. от решението на УС на БНБ, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 9, буква „а“ от Наредба № 16 на БНБ правилата и процедурите за управление на дейността като платежна институция, обхващащи дейността на заявителя, неговите клонове и представители, следва да включват описание на организационната структура в съответствие с насока 5 от група насоки 4.1 на Насоки относно информацията, която се предоставя за лицензирането на платежни институции и институции за електронни пари и за регистрацията на доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка съгласно член 5, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/2366 (Насоки на ЕБО EBA/GL/2017/09), включително описание на взаимодействието на заявителя с други доставчици на платежни услуги и/или платежни системи. На основание насока 5, буква „г“ от група насоки 4.1 на Насоки на ЕБО EBA/GL/2017/09, заявителят трябва да предостави описание на организационната структура на своето предприятие, като сред изисканите документи е копие на проекти на споразумения за възлагане на дейности на външни изпълнители. В т. 4 от документа „Описание на организационната структура на В. Т ЕООД и взаимодействието с други доставчици на платежни услуги“, предоставен с писмо с вх. № БНБ-120295/14.11.2018 г., дружеството е посочило, че е възложило дейности на следните външни изпълнители: „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Новател“ ЕООД и „И. К“ ООД. Както сочи жалбоподателят, след като е подчертал, че изискването е за копие на проекти на споразумения за възлагане на дейности с външни изпълнители, неоснователно се счита от административния орган, че е следвало да се представи договор, а е представена единствено оферта за предоставянето на телекомуникационни услуги. В тази насока доводите на жалбоподателя са основателни.
Ответната страна е приела, че с оглед установяване на наличието на техническо и ресурсно обезпечаване на дейността на дружеството, с писмо с вх. № БНБ-25788/28.02.2018 г., „В. Т“ ЕООД предоставя „Оферта за предоставяне на телекомуникационни услуги“ и подписан на 19 февруари 2018 г. Приемо-предавателен протокол, който реферира към Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги от 13 февруари 2017 г. сключен между „Новател“ ЕООД, следователно е представен изискания проект за споразумение. Независимо от това в случая, както сочи административният орган проектът е подписан от „В. Ф“ ЕООД, което е различно дружество от заявителя -„В. Т“ ЕООД, поради което изискванията не са изпълнени. Проектът за споразумение не е подписан от жалбоподателя „В. Т“ ЕООД, а от свързано с него лице „В. Ф“ ЕООД, поради което не отговаря на изискванията.
С писмо с изх. № БНБ-96171/11.09.2018 г. дружеството е уведомено да представи изискуемата според органа информация и документи, необходими за произнасяне по подаденото от него заявление, като му е определен срок от два месеца. Българската народна банка е постановила решението си след преглед на представените от заявителя, с писмо с вх. № БНБ-120295/14.11.2018 г., допълнителна информация и документи.
Основателно се сочи от жалбоподателя, че в нарушение на чл. 36 от АПК, административният орган не е оценил представената от заявителя информация. Видно от писмо с вх. № БНБ-120295/14.11.2018 г., заявителят в т. 5.5, т. 5.6 и т. 5.8 е посочил: „Представяме и молим да приемете Информация по т. 5.5, т. 5.6 и т. 5.8 от Указания на БНБ съгласно писмо изх. № БНБ-96171/11.09.2018 г. (Приложение № 7 към настоящото)“. С Приложение № 7 към писмо с вх. № БНБ-120295/14.11.2018 г., е представена обща информация, която според заявителя съдържа:
процедура за записване, наблюдение, проследяване и ограничаване на достъпа до чувствителни данни за плащанията в съответствие с насока 10 от група насоки 4.1 на Насоки на ЕБО EBA/GL/2017/09, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 9, буква „д“ от Наредба № 16 на БНБ;
описание на мерките за осигуряване на непрекъсваемост на дейността в съответствие с насока 11 от група насоки 4.1 на Насоки на ЕБО EBA/GL/2017/09, включително ясно описание на най-важните процеси, ефективните планове за извънредни ситуации и процедура за редовни тестове и преглед на адекватността и ефективността на тези планове, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 9, буква „ж“ от Наредба № 16 на БНБ;
правила за сигурност в съответствие с насока 13 от група насоки 4.1 на Насоки на ЕБО EBA/GL/2017/09, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 9, буква „и“ от Наредба № 16 на БНБ.
Неоснователно е прието от административния орган, че след като представеният документ - Приложение № 7 няма заглавие или каквото и да е наименование, не е ясно, че представената информация представлява процедура за записване, наблюдение, проследяване и ограничаване на достъпа до чувствителни данни за плащанията в съответствие с насока 10 от група насоки 4.1, мерки за осигуряване на дейността по насока 11 от група насоки 4.1 или правила за сигурност в съответствие с насока 13 от група насоки 4.1 на Насоки на ЕБО EBA/GL/2017/09. Обстоятелството, че документът е само три страници и няма заглавие не означава, че не съдържа необходимото съдържание. В тази насока доводите на жалбоподателя са основателни.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че откритите банкови сметки на дружеството в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Обединена българска банка“ АД представляват защитни сметки по новия ЗПУПС (ЗАКОН ЗЗД ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ), който съгласно § 11 от преходните и заключителните разпоредби се прилага и за заварените при влизането му в сила административни производства пред БНБ .
Чл. 23, ал. 1 от ЗПУПС предвижда, че платежните институции не смесват и отчитат отделно по защитна сметка средствата, получени от ползватели на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнение на платежни операции, със средствата на лице, което не е ползвател на платежни услуги, или със собствените си средства. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПУПС защитна сметка е отделна сметка в банка, лицензирана в държава-членка на Европейския съюз по която платежните институции депозират средствата, получени от ползватели на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнение на платежни операции, които все още не са предадени на получателя или на друг доставчик на платежни услуги до края на работния ден, следващ деня, в който средствата са получени. Върху средствата по защитни сметки не може да се налага запор и да се извършва принудително изпълнение за задължения на платежната институция към лица, различни от ползвателите на платежни услуги. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗПУПС средствата получени от по защитна сметка не се включват в масата на несъстоятелността.
ЗПУПС изисква платежните институции да имат открита специална защитна сметка в банка, която по силата на сключения с банката договор да обезпечава изпълнението на изискванията на чл. 23 от ЗПУПС, включително по отношение на задълженията от тази сметка да не се удържат дължими на банката такси и комисионни и по нея да не постъпват други средства, освен средствата получените от ползватели на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнение на платежни операции, които все още не са предадени на получателя или на друг доставчик на платежни услуги до края на работния ден, следващ деня, в който средствата са получени.
С писмо с вх. № БНБ-25788/28.02.2018 г. дружеството е предоставило копия на сключените на 13 февруари 2018 г. с „Първа инвестиционна банка“ АД: Договор № 74FINV91501017127602 за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги, съгласно т. 1 от който банката открива, поддържа и води разплащателна банкова сметка, Договор № 20FINV91501017127604 за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги, съгласно т. 1 от който банката открива, поддържа и води разплащателна банкова сметка, Договор № 58FINV91501017127599 за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги“, съгласно т. 1 от който банката открива, поддържа и води разплащателна банкова сметка, Договор № 15FINV91501017127597 за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги, съгласно т. 1 от който банката открива, поддържа и води разплащателна банкова сметка. Действително писмото, с което са представени тези сметки е преди приемането на новия ЗПУПС, но жалбоподателят е следвало да спази изискванията на новия закон с оглед пар. 11 от ПЗР, съгласно който изискванията на този закон се прилагат и за заварените при влизането му в сила административни производства пред БНБ
Административният орган сочи, че съгласно т. 3.1.8. от „Общи условия за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги“ приети от Управителния съвет на „Първа инвестиционна банка” АД с решение от 05.07.2018 г. и влизат в сила от 06.09.2018 г., изменени и допълнени с решение на Управителния съвет в сила от 01.02.2019 г., изм. и доп. с решение в сила от 11.02.2019 г., налични на интернет страницата на банката. „Първа инвестиционна банка’ АД предоставя възможност за откриване на специални (защитни, клиентски) сметки съгласно ЗПУПС, но такива сметки не са открити от заявителя.
С писмо вх. № БНБ-25788/28.02.2018 г. дружеството е предоставило проект на договор за разплащателна сметка с „Обединена българска банка“ АД, към който са приложими „Общите условия на „Обединена българска банка“ АД за платежни услуги за бизнес клиенти“. Видно от т. 4.1.8 от „Общи условия на ОББ АД за платежни услуги за бизнес клиенти“, последно изменени на 05.03.2019 г., налични на интернет страницата на банката, ОББ АД предоставя възможност за откриване на „сметки със специален режим и предназначение, и с гаранционна функция (escrow accounts)“, а съгласно т. 4.2. банката може да открие и друг вид сметка при предварително договаряне условията с клиента.
В Решение № 37, УС на БНБ е приел въз основа на представените писмени доказателства, че са открити банкови сметки за предоставяне на платежни услуги и, че от тези сметки се удържат дължимите на банката такси и комисионни и по тях може да се налага запор и да се извършва принудително изпълнение, следователо е прието, че не са защитни сметки.
Доводите на жалбоподателя са, че сметките са открити при действието на отменения ЗПУПС, в който те са регламентирани в чл. 21 под антетката „Защитни мерки“. В чл. 21 ЗПУПС отм. изрично не е използван термина „защитни сметки“, но е очевидно, че съдържанието, което се влага в тези сметки, е именно да бъдат защитни сметки, без към този момент законът да ги нарича такива и такива сметки са били открити от „В. Т“ ЕООД при действието на ЗПУПС отм. , Излагат се доводи, че защитните сметки са по същество разплащателни сметки. Сочи се, че след като кандидатстващата за лиценз платежна институция изрично е уточнила, че това са сметки за предоставяне на платежни услуги след като бъде лицензирана, дори и впоследствие да не са озаглавени изрично като защитни сметки, те имат такова предназначение по смисъла на чл. 23 от ЗПУПС.Тте банки, които до момента на влизане в сила на новия ЗПУПС не са имали в общите си условия клаузи във връзка с откриването на защитни сметки, включват значително по-късно в общите си условия такива клаузи. Счита се, че доколкото от съдържанието на договорите е очевидно, че става дума за сметки за предоставяне на платежни услуги от платежна институция, следва да се приеме, че те са под режима на чл. 23 ЗПУПС. Представените договори с Първа инвестиционна банка са сключени на 13 февруари 2018 г., а процесуалните представители на УС на БНБ се позовават на общи условия на Първа инвестиционна банка в сила от 11.02.2019 г., това изменение е след постановяване на Решение № 37 на Управителния съвет на БНБ, което е от 7 февруари 2019 г. В цитираните общи условия на О. Б. Б от 05.03.2019 г. няма защитни сметки, посочените общи условия на български банки са влезли в сила след като е издадено атакуваното решение.
Това, че посочените банки са обявили по - късно изменение на общите условия, в които се предвижда откриването на защитни сметки, не означава, че жалбоподателят няма задължение да изпълни изискването на новият действащ закон към момента на издаване на административния акт, прилагащ се и спрямо заварените производства, съгласно пар.11 от ПЗР, изискващ откриването на специални защитни сметки. Такива сметки е могло да се открият в други банки или преди подаване на заявлението да се изчака възможност за откриване на защитни сметки в поочените банки. Неоснователно се твърди, че административният орган е следвало да даде указания за предоговаряне на видовете сметки, тъй като няма задължения да консултира или да дава указания на дружеството-заявител.
Жалбоподателят не излага доводи и възражения срещу направените констатации в точка 2.5 от Решение № 37 от 07.02.2019 г. на УС на БНБ, където е установено, че с предоставените с писмо с вх. № БНБ- 120295/14.11.2018 г. допълнителни документи и информация, „В. Т“ ЕООД е представило документа „ Описание на принципите и определенията при събиране на данни от В. Т ЕООД“, в който липсва информация по отношение периодичността на събирането на статистически данни за резултатите от работата, операциите и измамите, както и помощни документи, например ръководство, в което да е описан начинът на работа на системата, в съответствие с изискванията на насока 12, букви „д“ и „е“ от група насоки 4.1 на Насоки на ЕБО EBA/GL/2017/09.
В обобщение се установява, че „В. Т“ ЕООД не е изпълнил условията за издаване на лиценз по чл. 10, ал. 4, т. 5 от ЗПУПС, както и че не е представил всички сведения и документи необходими за установяване изпълнението на изискванията на чл. 10, ал. 4, т. 6 и 8, във връзка с ал. 5 от ЗПУПС.Стелно решение № 37 от 07.02.2019 г. на Управителния съвет на Българска народна банка, издадено на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 184, ал. 1 от ЗПУПС, както и на основание чл. 16, т. 15 от ЗБНБ (ЗАКОН ЗЗД Б. Н. Б), е законосъобразно.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "В. Т" ЕООД срещу решение № 37 от 07.02.2019 г. на УС на БНБ, с което е отказано издаването на лиценз за извършване на дейност като платежна институция на "В. Т" ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването, че решението е постановено, пред петчленен състав на Върховния административен съд.